Увеличават се дългосрочните болнични поради депресия и бърнаут в Белгия
Националният институт показва ръст от 44% за 5 години, с най-голямо увеличение сред младежите под 30 години
Броят на белгийците, които са в дългосрочен болничен над една година поради депресия или бърнаут, се е увеличил значително през последните пет години. Това сочат данни на Националния институт за здравно и инвалидно осигуряване, цитирани от белгийската новинарска агенция Белга.
Значителен ръст в дългосрочната нетрудоспособност
Към края на 2023 г. общо 526 507 души в Белгия са били в дългосрочен болничен. От тях близо 38% посочват психични разстройства като причина за отсъствието си от работа. По-конкретно, 137 454 човека са диагностицирани с депресия или бърнаут. Това представлява увеличение от 44% през последните пет години.
Най-голямо увеличение се отбелязва при младите хора под 30 години, където броят на заболелите се е повишил с 21,6% само за една година. Тази тенденция се наблюдава както при наети служители, така и при фрийлансъри и безработни.
Полово и възрастово разпределение на засегнатите
Жените представляват почти 60% от всички случаи на дългосрочна нетрудоспособност. По отношение на депресията и бърнаута, те съставляват 69% от засегнатите. Въпреки че в абсолютен брой най-много случаи има сред хората на възраст между 55 и 59 години, най-бързо се увеличава броят на младежите.
Според експертите тази тенденция се дължи на редица фактори, сред които повишеният стрес на работното място, променените очаквания към кариерното развитие, както и по-голямата откритост за обсъждане на психически проблеми.
Финансови последствия
Финансовият ефект от дългосрочната нетрудоспособност вследствие на депресия и бърнаут е значителен. През 2023 г. Белгия е похарчила над 2 милиарда евро за обезщетения, свързани с тези състояния. Това е с 15% повече в сравнение с предходната година и със 74% повече спрямо 2018 година.
Промени в трудовата среда и общественото отношение
Увеличаването на случаите с психични разстройства се свързва не само със здравословни проблеми, но и с промени в условията на труд и социалните нагласи. По-голямото внимание към психичното здраве води до по-честото диагностициране и отчитане на такива заболявания като причина за болнични отпуски.
