Студенти в Сърбия искат предсрочни избори след трагедията в Нови Сад

Шест месеца след трагедията с рухналата козирка на жп гарата в Нови Сад, довела до смъртта на 16 души и масови обществени протести в Сърбия, студентите протагонисти на движението "Блокадата" продължават да изискват промяна на политическия строй. На 5 май те отправиха призив за разпускане на Народната скупщина и провеждане на предсрочни парламентарни избори, подкрепени от член на сръбската конституция, използвайки социалните мрежи като основен комуникационен канал.

Студентското движение и настояването за предсрочни избори

Събитието, поставящо началото на публично политическо искане от страна на студентите, датира от 25 април, когато Факултетът по технически науки в Нови Сад гласува на пленум за свикване на предсрочни избори. След това движение "Блокадата" използва платформата Екс за публично изявление на 5 май, заявявайки необходимостта от незабавно прекратяване на настоящия парламент и организиране на нови избори.

Студентката Саня Борисович, представителка на движението, обясни пред БТА, че студентите първоначално блокирали факултетите си в знак на протест, а впоследствие получили подкрепа от преподавателите и целия Съвет на ректорите на Белградския университет. Тя подчерта, че исканията им са мирни и не се основават на политическа принадлежност, а са насочени към борба с корупцията и постигане на отчетност от страна на институциите.

Борисович коментира, че въпреки срещнатите обиди, включително нападки, че са „платени агенти“ и „усташи“, студентите ще продължат своята борба. Тя категорично отхвърли подобни квалификации и заяви, че те няма да се кандидатират за депутати, а ще подкрепят кандидати извън настоящия политически елит.

Политическа реакция и социално въздействие

След трагичния инцидент управляващите приеха оставката на премиера Милош Вучевич и назначиха ново правителство с безпартиен премиер, но със силна доминация на Сръбската прогресивна партия. Въпреки това исканията за предсрочни избори бяха отхвърлени от властите и само частично подкрепени от опозицията.

Протестите бяха маркирани от множество блокади на факултети — близо 60 в цялата страна — и от периодични прояви на напрежение, включително употреба на палки и сълзотворен газ от страна на полицията. Лозунги като „Борбата продължава!“ и „Край е когато кажем, че е край!“ демонстрират решимостта на студентите да продължат политическата си активност.

Според Раша Неделков, програмен директор на НПО "Църта", провеждането на предсрочни избори е трудно, но неизбежно, тъй като обществото вече изразява повсеместна подкрепа за принципите на върховенството на закона и гражданските свободи.

Международен контекст и европейска оценка

За първи път от началото на протеста Европейският парламент прие резолюция, в която потвърждава, че исканията на студентите отговарят на реформаторските изисквания, свързани с евроинтеграцията на Сърбия. Документът акцентира върху необходимостта от независимост на институциите и провеждане на прозрачни изборни реформи без политически натиск.

В резолюцията на ЕП се изразява загриженост по отношение на системните проблеми в страната, включително разделението на властите, борбата с корупцията и институционалната прозрачност, особено в сферата на инфраструктурните проекти. Специално внимание е отделено на твърдения за незаконни репресии срещу протестиращите по време на масовия протест на 15 март в Белград — най-големия в съвременната сръбска история.

Тази резолюция последва доклад на хърватския евродепутат Тонино Пицула, чийто неформален конфликт с председателя на Народната скупщина Ана Бърнабич показа дълбоките исторически и политически разделения в страната. Бърнабич, която по-рано отрече геноцидния характер на кланетата в Сребреница, подчерта националистическите и етнически напрежения, които продължават да влияят на сръбската политика.

Нови роли и предизвикателства пред протестиращите студенти

Студентите в Сърбия се изправят пред сложен политически и социален пейзаж с амбицията да променят системата чрез мирни средства и участие в обществения дебат чрез нови канали като социалните мрежи. Въпреки натиска и присмехите от страна на управляващите, те търсят механизми за включване на нови лица и проекти в политическия процес, отчитайки важността на гражданската ангажираност и отговорността на институциите.