Словакия блокира 18-ия пакет санкции срещу Русия на ЕС

На 15 юли Европейският съюз не успя да приеме 18-ия пакет санкции срещу Русия поради възникналите спорове със Словакия, която настоява за изключения във връзка с постепенния отказ от руския газ. Очакваше се официално одобрение на мерките по време на срещата на външните министри в Брюксел, но Словакия, като единственият блокиращ член, поиска отлагане на гласуването.

Причините за спирането на санкциите

Словашкият премиер Роберт Фицо обяви, че представителят на Словакия е бил инструктиран да настоява за отлагането на разглеждането на пакета, като се има предвид вътрешнополитическата позиция в страната. Той посочи, че кабинетът му отхвърля предложението на Европейската комисия за прекратяване на доставките на руски газ от 2028 г.

„Правителствената коалиция счита предложението за неприемливо“, заяви Фицо и допълни, че Братислава очаква конкретни гаранции, които да позволят на страната да изпълни настоящия договор с Газпром до 2034 г. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изпратила писмо, обещаващо „ангажимент за решаване на проблемите на Словакия“, но според Фицо тези гаранции са недостатъчни.

Общеевропейския контекст и реакциите на Унгария

Санкциите на ЕС изискват единодушно одобрение, което прави всеки отделен veto мощен инструмент за спиране. Словакия и Унгария, като страни с висока зависимост от руски петрол и газ, са най-активните противници на 18-ия пакет. В края на юни те вече забавиха приемането на мерките, а на 9 юли Словакия е наложила ново вето.

Предложеният пакет включва наказателни мерки срещу руските газопроводи „Северен поток“, банките, които подпомагат заобикалянето на предишните санкции, и военната промишленост на Русия. Също така Европейската комисия предложи понижаване на тавана за цените на руския петрол от 60 на 45 долара за барел, но този елемент на плана остана несигурен до последно.

От своя страна унгарският премиер Виктор Орбан на 15 юли предложи ЕС да наложи санкции на Украйна, по повод на смъртта на етнически унгарец при призовка за военна служба в Закарпатска област. Орбан обвърза случая с искане за включване на украински служители в санкционните списъци на ЕС.

Различни версии за смъртта на етническия унгарец

По-рано унгарски медии съобщиха, че починалият на 6 юли 2025 г. Йожеф Шебещен е починал в резултат на контузии от побой, нанесен по време на военната призовка. Той бил с унгарско гражданство и бил с променен адрес по украинското законодателство.

В отговор украинските военни командири оспориха тези твърдения. Те посочиха, че Шебещен е украински гражданин, законно призован за служба, и отбелязаха, че на 18 юни 2025 г. той е дезертирал от части без оръжие. След това е бил диагностициран с остра стресова реакция и е лекуван в психиатрична клиника. Според съдебномедицинската експертиза, причина за смъртта му е белодробна емболия.

Насоки за бъдещите действия в ЕС

• ЕС продължава търсенето на компромис с ключовите страни – особено със Словакия и Унгария.
• Отлагането на санкциите забавя изпълнението на плановете за ограничаване на руския газов и петролен внос.
• Дебатите около санкциите остават напрегнати както във вътрешнополитически, така и в международен план, с особен акцент върху енергетиката и военно-политическите въпроси.

Тези развития подчертават сложността на европейските усилия за единство и ефективност в лицето на кризата с Русия, като същевременно отразяват различните национални интереси и политически натиски в рамките на ЕС.