Синайският манастир "Света Екатерина" остава под египетска собственост със запазени права на монасите

Синайският манастир „Света Екатерина“ в Египет, датиращ от шести век и построен под най-високата планинска верига в страната, се оказва център на продължителна съдебна битка, разкриваща сложни правни и религиозни въпроси. Решение на Административния апелативен съд в Исмаилия скоро потвърди държавната собственост върху земята на манастира, но същевременно запази правото на монасите да използват светата обител, съобщава вестник „Ал Ахрам“.

Това решение е първият официален акт, който уредбата на юридическия статут на манастира изяснява напълно. Египетските власти съобщават, че съдебната присъда признава статута на светинята и нейното обществено значение, но също породи международна загриженост, включително в Гърция и сред православния свят. В резултат на това се очаква пристигането на гръцка делегация в Кайро, водена от външния министър Йоргос Герапетритис, за обсъждане на случая на най-високо дипломатическо ниво.

Правен статут и зонално разпределение

Египетският депутат и дългогодишен юридически представител на манастира Ехаб Рамзи описва решението на съда, което разделя района на четири зони:

• Първата зона обхваща самия манастир и религиозните му обекти. Монасите запазват пълни права върху богослужението и управлението на мястото, но собствеността е публична и подлежи на египетското и международното право.
• Втората зона включва земи, придобити от църквата чрез договори с местните власти. Съдът отхвърля твърденията за незаконно присвояване в тези участъци.
• Третата зона е спорна – 21 парцела близо до манастира с вековна обработка от монасите, но без съвременно юридическо регистриране. Някои смятани за гробни места на канонизирани монаси. Въпреки представените исторически документи, включително османски укази, претенциите са отхвърлени и съдът нарежда освобождаване на тези терени.
• Четвъртата зона представлява неравен терен в природен резерват и е обявена за държавна собственост.

История на спора и международни реакции

Спорът започва още през 2012 г., когато пенсионираният генерал Ахмед Рагай Атия издава 71 административни заповеди за разрушаване на постройки на територията на манастира, обвинявайки ги в незаконност. Според Рамзи тези твърдения не са основателни, но заповедите остават валидни и след свалянето на ислямисткото правителство на Мохамед Морси през 2013 г.

След смъртта на Атия през 2021 г. съдебните спорове продължават, като Южен Синай внася ново дело, довело до сегашното съдебно решение. Макар че през декември същата година е разработен проект на споразумение между южносинайския управител и правния екип на манастира, то така и не е подписано.

Ехаб Рамзи отбелязва, че има силна загриженост у гърците, които считат манастира за свещено място, че обителта може да претърпи съдбата на „Света София“ в Истанбул, превърната в джамия. Той посочва, че египетските власти имат възможност да узаконят споменатите парцели и по този начин да сложат край на спора, което би било значимо послание за международната общност.

Културно и религиозно значение

Основан през 546 г. от византийския император Юстиниан, манастир „Света Екатерина“ е най-старият непрекъснато функциониращ християнски манастир в света. През 2002 г. обителта е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, благодарение на нейното дълбоко религиозно, историческо и културно значение.