Сърбия запазва независим курс и отказва санкции срещу Русия
Премиерът Джуро Мацут потвърждава нежеланието за прилагане на западни санкции и предупреждава за опити за политическа дестабилизация
Сърбия няма да се присъедини към санкциите срещу Русия, заяви сръбският премиер Джуро Мацут в първото си интервю за чуждестранна медия пред агенция ТАСС. Той увери, че докато е начело на правителството, страната ще следва независим курс, отказвайки да прилага западните санкции, въведени във връзка с военния конфликт в Украйна.
Политическата позиция на Сърбия спрямо Русия
Джуро Мацут, който зае поста министър-председател през април, обясни, че сръбското правителство няма да подписва декларации, насочени против Русия. Той припомни и, че президентът Александър Вучич е единственият лидер, който не е подкрепил декларацията на срещата на върха Украйна – Югоизточна Европа в Одеса. При участието си в срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в Тирана Мацут е изразил същото становище, подчертавайки, че „за Сърбия мирът и стабилността нямат алтернатива“.
Въпреки че Сърбия е кандидат за членство в Европейския съюз и осъжда агресията на Москва, страната отказва да наложи санкции срещу Русия. Президентът Вучич аргументира това с това, че санкциите не съответстват на националните интереси на държавата.
Опити за политическа дестабилизация
Министър-председателят подчерта още, че западните страни не са се отказали от опитите си да свалят управляващото в Сърбия правителство, докато то продължава да поддържа независим политически курс. Той заяви, че през последните месеци са ставали опити за организиране на „цветна революция“ и насилствено отстраняване на властта, като посочи, че зад тези дейности стоят разузнавателни служби на няколко западни държави.
Според Мацут, благодарение на успешните действия на сръбските специални служби, полицията и консолидирането на управляващата коалиция, плановете за сваляне на правителството са били осуетени.
Обстановка в страната и предстоящи събития
През последната година Сърбия бе разтърсвана от протести, предизвикани от трагедията в Нови Сад, при която миналата година рухна бетонна козирка на гарата, с което загинаха 16 души. Протестите, особено студентските, бяха насочени срещу корупцията и поискано бе политическа и наказателна отговорност. В началото на май те поискат и провеждането на предсрочни парламентарни избори, но сами не възнамеряват да участват в тях.
На 25 юни Министерството на вътрешните работи на Сърбия арестува шестима души, заподозрени в подготовка на насилствено сваляне на конституционния ред. Арестите се случиха във връзка с очакваните антиправителствени протести на 28 юни – Видовден, един от най-важните празници в страната.
Министър-председателят заяви, че Белград ще продължи да работи за преодоляване на последиците от тези събития, но предупреди, че подобни опити за дестабилизация няма да спрат, докато страната следва своя независим път.
