Русия и Украйна се споразумяха за трети кръг преговори в Турция

Русия и Украйна са се споразумяли да проведат трети кръг от преговори, започнали на 16 май, като Турция се очаква да бъде домакин на новата среща, обяви турският външен министър Хакан Фидан. Досегашните два етапа на разговори в Истанбул доведоха до размяна на военнопленници и цивилни затворници по модела „1000 срещу 1000“, но все още не са постигнати споразумения за прекратяване на огъня.

Текущи преговори и условия за примирие

Докато Киев прие 30-дневно пълно и безусловно прекратяване на огъня, Москва отказва и предлага само 2-3 дни примирие в определени части на фронта, с цел събиране на телата на загиналите войници. Украинският президент Володимир Зеленски изразява скептицизъм към тази кратка версия на примирието.

По време на втория кръг Украйна предаде списък със стотици отвлечени деца, които режимът на Путин държи, като настоява за тяхното връщане. Освен това Киев изисква Русия да няма право да влияе върху бъдещето на Украйна в НАТО и ЕС. От своя страна Москва не променя твърдите си условия, включително исканията за територии, които не контролира. Среща между Путин и Зеленски все още не е насрочена.

Първият заместник-председател на Комисията по външни работи в руската Дума, Алексей Чепа, заяви, че третият кръг преговори може да се състои до края на месеца, но при условие да няма нови удари срещу стратегически летища и че Украйна трябва да приеме предложеното 2-3-дневно прекратяване на огъня.

Операция "Паяжина" и реакциите след нея

Украинската специална операция "Паяжина", проведена на 1 юни в Русия, доведе до унищожение на два от най-скъпите руски военни самолети, нанесени щети за около 660 милиона долара. Тази атака според пратеника на бившия американски президент Доналд Тръмп за Украйна, Кийт Келог, повишава риска от ескалация на конфликта, тъй като е насочена срещу ядрената триада на Русия.

Келог подчертава, че психологическото въздействие на операцията е значително по-голямо от материалните загуби и че Украйна демонстрира способност да води също толкова ефективна игра, колкото и Русия. Той посочи, че е трудно да се предвиди реакцията на Кремъл, а американските власти се стремят да избегнат нежелана ескалация.

Американско-украински взаимодействия и нови военни доставки

Ръководителят на украинската президентска канцелария Андрий Ермак и неговият екип проведоха среща с Кийт Келог във Вашингтон, където обсъдиха фронтовата ситуация, резултатите от преговорите и необходимостта от засилване на санкциите и военната помощ за Украйна. Ермак заяви, че списъците с отвлечени деца са предадени на руската страна и се очаква отговор.

Украинската делегация ще настоява за приемане на пакет от строги санкции в американския Сенат, включително 500% мита върху вноса от държави, които купуват руски газ и петрол. Все пак подписът на президента Тръмп е необходим за тяхното въвеждане, а от Белия дом не отговориха конкретно за нови санкции.

Междувременно американският министър на отбраната Пийт Хегсет няма да присъства на срещата на Контактната група за отбранителна помощ на Украйна на 4 юни в Брюксел, което ще бъде първо такова отсъствие на високопоставен представител на Пентагона.

Обединеното кралство обеща доставката на 100 000 безпилотни летателни апарати (дрони) за Украйна до края на април 2026 г., което представлява десетократно увеличение спрямо първоначалните цели за 2024 г. Стойността на пакета е 350 милиона паунда, а допълнително ще бъдат осигурени и артилерийски снаряди и военна подготовка. Освен това Украйна получи бързоходни щурмови кораби от Швеция и патрулни катери от Естония, оборудвани със системи против дронове.

Военната обстановка на фронта

Украинското военно разузнаване информира, че към средата на май 2025 г. Русия е натрупала значителни запаси от балистични, крилати и други ракети, включително хиперзвукови и противокорабни оръжия. Въпреки това ударите срещу летища и бомбардировачи вероятно ще намалят способността на Русия да нанася тежки ракетни удари в близко бъдеще.

Доклад на Института за изучаване на войната (ISW) посочва, че Русия засилва вътрешното производство на ракети и дронове, вероятно подготвяйки се за дълъг конфликт и евентуален сблъсък с НАТО.

На 3 юни боевете се засилиха с 36 спрямо предходния ден, като руските сили са използвали значително количество управляеми бомби и артилерия. Най-много атаки са били в Покровското направление, като украинската армия е успяла да отблъсне множество нападения.

В Курска област украинските войски отбелязват лек напредък, а руските сили обявиха за контрол над редица населени места в граничната Сумска област, включително село Андреевка, което украинските представители все още не потвърждават като загубено.

Също така се водят ожесточени боеве в направленията към Константиновка и други стратегически точки, където се водят опити за обкръжаване на украински позиции. Въздушните сили на Украйна продължават да успешно отблъскват голяма част от руските дронове при нападенията, които засегнаха няколко области.

Въздушните нападения срещу Курска област доведоха до повреди на частни имоти и ранена морска жена, която е на лечение без опасност за живота.

Военната динамика и стратегическите перспективи

Към момента военното противопоставяне продължава с променлив успех и тежки сражения по редица фронтови участъци. Русия продължава да разполага с голям арсенал ракети и дронове, но украинските сили успяват да ограничат ударите и дори отбелязват локални напредъци, докато международната подкрепа и политическите преговори продължават паралелно.

Тази сложна и динамична ситуация подчертава, че конфликтът в Украйна остава с нерешена съдба, докато дипломатическите усилия и военните действия се развиват едновременно на международната сцена и бойното поле.