Реза Пахлави призовава за край на Ислямската република и нова ера в Иран
Синът на последния шах апелира към революция и демократичен преход, но подкрепата му вътре в страната остава неясна

Реза Пахлави, синът на последния ирански шах, се явява като една от основните фигури, които биха могли да ръководят преходно управление в Иран. На 23 юни, малко след началото на израелско-иранския конфликт и американските удари по ирански ядрени обекти, той обяви в Париж, че Ислямската република е на път да падне и призова сънародниците си към промяна. Въпреки това остава неясно с каква подкрепа той се ползва вътре в страната, където политическите условия затрудняват организирането на масови протести.
Обявяване на край на Ислямската република и призив към иранците
В рамките на пресконференция в Париж, проведена с две ирански знамена с герба на старата Персийска империя, 64-годишният Реза Пахлави отправи мощен призив за революция срещу режима в Техеран. Той сравни настоящия исторически момент с падането на Берлинската стена, заявявайки, че „дойде време да сложим край на тази разруха и да започнем нова ера за Иран“. След обръщение на персийски език, което имаше за цел да вдъхнови иранците, той говори на английски и френски, представяйки своето виждане за свободен, демократичен Иран, който живее в мир с околните държави и стимулира развитие и възможности във региона.
Този призив идва десет дни след началото на израелско-иранските военни действия и след американски удари по иранските ядрени съоръжения, което според Пахлави е знак, че „краят на Ислямската република е дошъл“.
Дългото изгнание и опитите за позициониране като легитимен лидер
Реза Пахлави напуска Иран още през 1978 г. и живее в изгнание в САЩ. След революцията през 1979 г., при която баща му беше свален от власт, той започва да се утвърждава като лидер на опозицията. През 1986 г. съобщава за създадено от него правителство в изгнание и се обявява за възстановяването на конституционна монархия в Иран.
Пахлави е известен сред иранската диаспора и западните столици, като непрекъснато призовава за сваляне на аятолашкия режим — особено по време на протестите през 2009 г. и на международни форуми като Мюнхенската конференция по сигурността през 2023 г. Тогава той призова Запада да прекрати отстъпчивата си политика спрямо Иран.
След началото на израелските удари Пахлави изглежда оценява, че моментът е настъпил и се присъединява към символиката на операцията „Надигащ се лъв“ с цел да мобилизира иранците да се изправят срещу властта си. Все пак засега няма знаци за организирани улични протести в страната.
Подкрепата и скептицизмът в иранската опозиция
Сред иранската опозиция в изгнание съществуват разнопосочни мнения за ролята на Пахлави като възможен лидер — левите и ислямомарксистки групи остават скептични, докато монархисти и републикански кръгове го разглеждат като потенциална обединителна фигура. През 2023 г. над 300 000 ирански емигранти подписаха петиция в подкрепа на неговото назначаване за говорител на обединената опозиция за периода до провеждането на референдум.
В самия Иран обаче ситуацията е по-непрозрачна. Поради политическите репресии и затруднените социологически изследвания, точни данни за подкрепата му липсват. На видеозаписи от протести понякога се чуват възгласи в подкрепа на шаха, но е неясно дали това е лична симпатия към Реза Пахлави или носталгия по предреволюционното време.
Допълнително усложнение за престолонаследника са отношенията му с Израел — той поддържа добри контакти с премиера Бенямин Нетаняху, което може да бъде негативно възприето от мнозина иранци на фона на израелските удари.
Предизвикателствата пред прехода и ограничената вътрешна подкрепа
Реномираният „Джерусалем пост“ отбелязва, че Пахлави няма собствена нелегална мрежа или влиятелни структури вътре в Иран. Неговото медийно присъствие е ограничено до сателитни канали и социални мрежи, които подлежат на строг контрол в страната.
Реформаторите, студентските, женските и етническите организации често гледат с подозрение към външни фигури като него, а армията остава предимно националистична и аполитична. Това показва, че Пахлави все още се нуждае от външни събития и промени, за да може да се намеси в политическия живот като лидер на преходен период.
Променяща се подкрепа за Ислямската република през годините
„Форин афеърс“ отбелязва, че Ислямската република е била разтърсвана от няколко вълни на протести през последните четири десетилетия. Всяко протестно движение е довело до излизане от революционната коалиция на определени социални групи — първо студентите и либералите, после средната класа през 2009 г., а накрая и работещите бедни. Въпреки това режимът успява да се задържи и да потуши всяка една от тези вълни, които не са успели да съберат критична маса.
Реза Пахлави заявява, че не иска да завзема властта на всяка цена. Той вижда собствената си роля по-скоро като ръководител на преходно управление, което би могло да се сформира само след референдум, на който иранският народ сам да реши за бъдещия политически устройствен строй на страната.