Регионалните избори в Италия запазват баланса, но с ниска активност

В края на миналия месец в Италия се проведоха частични регионални избори, възприемани като важен индикатор за обществените настроения към управляващата десноцентристка коалиция на Джорджа Мелони след три години управление. Докато Мелони се фокусира върху външната политика и срещи с чуждестранни лидери, включително българския премиер Росен Желязков и албанския Еди Рама, анализатори разглеждаха резултатите от изборите в седем италиански области, които бяха проведени през септември и октомври. Италианските издания „Кориере дела сера“ и АНСА отбелязват, че изборите потвърдиха сегашния политически баланс без да донесат изненади, но отчетоха значителен спад на избирателната активност.

Резултати по региони: Запазване на статуквото и спад в активността

Областните избори бяха организирани в:

• Вале Д’Аоста (вота на 28 септември)
• Марке (28 и 29 септември)
• Калабрия (5 и 6 октомври)
• Тоскана (12 и 13 октомври)
• Кампания (23 и 24 октомври)
• Венето (23 и 24 октомври)
• Пулия (23 и 24 октомври)

В шест от седемте области областните управители бяха избрани пряко от избирателите, с изключение на Вале Д’Аоста, където регионалният съвет избра своя управител.

Южна Италия: Кампания, Пулия и Калабрия

В Кампания избирателната активност падна до 44,06% от 55,52% през 2020 г. Опозиционната Демократическа партия излезе начело, а за областен управител беше избран Роберто Фико от обединената левица с 60,61% от гласовете, заменяйки досегашния левоцентрист Винченцо де Лука. Фико, роден в Неапол през 1974 г., идва от „Движение 5 звезди“ с професионален опит в комуникациите и политическата си кариера на председател на Камарата на депутатите.

Пулия отчете избирателна активност 41,83%, значително по-ниска от 56,43% през 2020 г. Демократическата партия спечели с 8 процентни пункта преднина пред десноцентристката партия на Мелони. Областен управител стана Антонио Декаро с 63,97%, който е бивш кмет на Бари и евродепутат, лидер в областта на околната среда и здравеопазването.

В Калабрия избирателната активност беше близка до предходната – 43,14%. Десноцентристкият кандидат Роберто Окиуто бе преизбран с 57,26%, въпреки разследване за корупция. Той обеща, че избирателите ще решат съдбата му и се съсредоточи върху здравния персонал и постковидната политика. Калабрия е известна с влиянието на мафията 'Ндрангета' и с проекта за мост над Месинския пролив, чието строителство бе блокирано от Сметната палата.

Север и център: Венето, Тоскана и Марке

В Североизточна Италия, във Венето, избирателната активност спадна до 44,64% спрямо 61,16% през 2020 г. Там доминира партията „Лига“ с двоен резултат пред консервативната десница на Мелони. Алберто Стефани от „Лига“ бе избран за областен управител с 64,39%, наследявайки дългогодишния лидер Лука Дзая.

В Тоскана активността също намаля до 47,73% от 62,6%. Демократите потвърдиха позициите си с победа на Еудженио Джани, получил 53,92%. Тоскана остава техен бастион, с традиционно силно представяне на левите еколози.

В Марке, точно промен на Адриатическото крайбрежие, избирателната активност бе 50,01%. Управляващата партия на Мелони спечели с лека преднина пред Демократическата партия, а за областен управител бе преизбран Франческо Акуароли с 52,43%. Тази област остава в сянката на по-популярната сред туристите Емилия-Романя.

Вале Д’Аоста: Самоуправление и стабилност

Отличаваща се с висока избирателна активност от 62,98%, Вале Д’Аоста демонстрира различна политическа картина. Там доминираха партии, подкрепящи по-голяма автономия за региона, а областният съвет избра за управител Ренцо Тестолин, който изразява интересите на Валдотенския съюз и управлява третия си мандат.

Отчет за изборите в Италия през 2025 г.

Общият резултат от изборите в седемте области през 2025 г. показва равенство между десноцентристките и левоцентристките сили с по три области, контролирани от всяка от двете политически групи, и една област с регионални партии за автономия. Изборният процес не донесе изненади, но сигнализира за тревожен спад в избирателната активност, което се явява тенденция в страната от миналогодишните европейски избори.