Президентите Тръмп и Рамапоса обсъдиха спорните обвинения на 7 юни във Вашингтон
Срещата бе белязана от твърдения за геноцид над бели фермери, които засенчиха икономическите и дипломатически теми
В четвъртък южноафриканци изразиха притеснение след разговора между президента на САЩ Доналд Тръмп и президента на Република Южна Африка (РЮА) Сирил Рамапоса, проведен в сряда във Вашингтон. Повод за безпокойството станаха неверни твърдения на Тръмп за геноцид над белите в Южна Африка, които доминираха срещата и засенчиха официалната й цел – възстановяване на отношенията между двете страни.
Дискусията във Вашингтон: фокус върху спорните теми
Президентът Рамапоса бе придружен от делегация, включваща белите южноафрикански голфъри, с надеждата, че разговорите с Доналд Тръмп ще подобрят дипломатическите връзки, влошени от началото на мандата на американския лидер през януари. Вместо това Тръмп използва голяма част от срещата, за да защитава неверни обвинения, че бели фермери в Южна Африка са системно убивани и земите им се конфискуват.
Тези твърдения са оспорвани от различни източници. Макар Южна Африка да има висок брой убийства годишно – около 20 000, жертвите преобладаващо са чернокожи. В същото време данни от Съюза на фермерите африканери показват, че през последните три десетилетия средно по 40 бели фермери годишно са били убивани, което е по-малко от един процент от общите убийства в страната.
„Финаншъл таймс“ отбелязва, че концентрацията на вниманието върху тези спорни теми и предпочитанието на Тръмп към бялата делегация създават неприятни асоциации с времената на апартейда и подкопават имиджа на Южна Африка пред възможни туристи и инвеститори.
Реакции и последствия след срещата
Южноафриканският президент показа хладнокръвие в отговор на атаките, което предизвика размисли относно постигнатото с това поведение. Говорителят на външното министерство Криспин Фири коментира пред агенция Ройтерс, че „не е в характера на президента да бъде войнствен, той подхожда спокойно и делово към проблемите, което е очаквано от лидерите на страната“.
Посещението на Рамапоса във Вашингтон беше смятано за знак, че Южна Африка се стреми да запази връзки със западните държави, след като предходните месеци бяха белязани от охлаждане във взаимоотношенията с Америка, включително прекратяване на помощ и изгонване на южноафрикански посланик.
Въпреки трудностите, делегацията успя да постигне начало на разговори за намаляване на 30-процентните мита и насърчаване на американските инвестиции в сектори като редки земни минерали и телекомуникации. Тези теми са ключови за икономическото развитие на страната.
По-широкият контекст на международните отношения и вътрешните предизвикателства
Дискусията между двамата президенти повдигна важни въпроси за съвременната дипломатия и сложната политическа обстановка. Известно е, че Тръмп искаше да обсъжда основно съдбата на белите фермери, демонстрирайки видеоматериали и статии, които според него потвърждават твърденията му, но не повдигна други противоречиви теми, като иска на РЮА срещу Израел в Международния наказателен съд или отношенията на Южна Африка с Русия, Китай и Иран.
Вътрешната политическа ситуация в Южна Африка също е взривоопасна. Три десетилетия след края на апартейда някои крайнодесни групи съжаляват за загубата на властта на белите, а икономическата криза и корупцията подкопават общественото доверие. Партията на Нелсън Мандела, Африканският национален конгрес, загуби парламентарното си мнозинство на изборите миналата година.
Президентът Рамапоса остро критикува расовата омраза и призивите за масова експроприация на земи от опозиционния лидер Джулиъс Малема, предупреждавайки за рисковете от политики, подобни на тези в Зимбабве. Според анализатори, за да отговори на обществените изисквания, той трябва да предприеме по-решителни и радикални стъпки за социално-икономическа промяна.
Дипломацията като инструмент за бъдещето
Визитата на Рамапоса в САЩ се разглежда като част от усилието на Южна Африка да позиционира себе си като ценен партньор на западните държави. Въпреки конфронтационния тон на Тръмп, южноафриканската делегация успя да избегне по-големи конфликти и да положи основи за по-нататъшни дискусии по икономически въпроси.
Тази среща и реакциите след нея подчертават колко деликатно е балансирането на националните интереси в условия на глобална политическа нестабилност и нарастваща конфронтация в международните отношения.
