Правителството на Дина Болуарте удвои президентската заплата въпреки критики

Правителството на перуанския президент Дина Болуарте влезе в центъра на общественото внимание след решение миналата седмица да удвои заплатата ѝ до около 10 000 щатски долара месечно. Това предизвика силно обществено недоволство, като много перуанци изразиха мнение, че тези средства биха били по-полезни за борба с бедността в страната, съобщиха международни и национални медии.

Удвоено възнаграждение въпреки критичната обстановка

Министърът на икономиката Раул Перес Рейес съобщи миналата сряда, че заплатата на Болуарте се е увеличила от 15 600 сола (около 4 400 щатски долара) на 35 568 сола, което е еквивалентно на приблизително 10 067 долара. Това възнаграждение е около 30 пъти над минималната заплата в Перу, което допълнително породи критики.

Преди този ход президентската заплата не беше променяна от 2006 г., когато тогавашният президент Алан Гарсия я намали от 42 000 сола. Правителството обосновава промяната с необходимостта за привеждане на заплатата в съответствие с нивата на други държавни глави в Латинска Америка и с възнагражденията на висши служители в перуанската администрация.

Въпреки възстановяването на перуанската икономика след рецесията, породена от антиправителствени протести в началото на мандата на Болуарте, около 30% от населението все още живее в бедност, влошена от пандемията от КОВИД-19.

Политически контекст и обществена реакция

Дина Болуарте, която дойде на власт в края на 2022 г. след отстраняването и ареста на предшественика ѝ Педро Кастильо, се сблъсква с изключително нисък рейтинг на одобрение — между 2 и 4 процента според последните социологически изследвания. Тя е обект на обвинения в корупция и се води разследване за реакцията на полицията и военните по време на антиправителствените протести, при които загинаха повече от 50 души.

Консервативните политически партии в Перу многократно блокираха опити за нейното импийчмънт. Интересен факт е, че трима от шестимата президенти на Перу за последните осем години вече са в затвора.

Решението за увеличението на заплатата е взето от Съвета на министрите, конституционен орган, назначен от самата Болуарте. Критиците подчертават липсата на прозрачност в процеса, което допълнително засилва недоволството сред обществото и медиите.

Перспективи за промяна и възможни развития

Перуанският икономист и бивш министър на икономиката Луис Мигел Кастиля коментира за националното радио Ере Пе Пе, че увеличението на заплатата не е окончателно и може да бъде отменено от Конгреса, особено ако общественият натиск и протестите се засилят. Той препоръча следващото правителство да извърши цялостно преосмисляне на заплатите на държавните служители, за да се намали напрежението в политическия климат.

Според издания като „Република“ и „Транспаренсиа“ настоящата криза и увеличението на възнаграждението са сигнал за политическо късогледство и нужда от по-голяма прозрачност и отчетност в държавните институции. Организацията „Прозрачност“ определи мярката като „акт на фриволност“ и настоя за незабавни действия за засилен обществен контрол върху разходите на най-високопоставените представители на властта.

Медиите и гражданското общество в Перу демонстрират активна роля в поддържането на публичния диалог и натиска за реформи. Според „Паис“ скандалът около увеличението може да се превърне в катализатор за по-широки промени, ако политическите елити отговорят адекватно и проявят воля за реформиране на институциите.

Потенциал за реформи и институционална стабилност

• Заплатата на президента е увеличена до около 10 000 долара месечно, което е близо 30 пъти минималната заплата.
• Решението е мотивирано с цел хармонизиране на възнагражденията с тези в региона.
• Общественото недоволство се дължи на високата бедност и ниската популярност на Болуарте.
• Обвинения в корупция и тежка критика към подхода на правителството към протестите.
• Възможност за промени чрез законодателен орган и обществен натиск.

Текущата ситуация в Перу представлява значително предизвикателство за политическата стабилност и институционалната легитимност. Приходите на президента, както и левичкият обществен натиск, осигуряват поле за дебат относно управленската прозрачност и отчетност. Ако обществото успее да използва кризата като възможност за реформи, Перу може да подобри институционалната си система и да засили доверието в държавните органи.