Посланик Петко Дойков: Наказателни срокове за Сърбия не са целесъобразни
България подкрепя евроинтеграцията на Сърбия според напредъка ѝ и акцентира върху правата на българското малцинство
Българският посланик в Белград Петко Дойков изрази мнение, че не е целесъобразно Сърбия да налага краен срок за отваряне на клъстър 3 в преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Той подчерта, че напредъкът на Сърбия в евроинтеграцията трябва да бъде базиран на собствените ѝ заслуги и изпълнението на поетите ангажименти.
Позицията на България по отношение на евроинтеграцията на Сърбия
От 2012 г. Сърбия е кандидат за членство в ЕС, но вече месеци наред не е отворила нито един нов клъстър от преговорния процес. В началото на декември 2024 г. осем страни-членки, сред които и България, блокираха отварянето на клъстър 3, който включва осем глави, обединени под наименованието „Конкурентност и приобщаващ растеж“. Сръбският президент Александър Вучич определи действията на ЕС като наказание заради неизпълнение на изисквания, наричайки сърбите „недостатъчно послушни“.
В интервю за БТА, посланик Дойков уточни, че темпът на присъединяване на Сърбия трябва да зависи от напредъка ѝ в ключови области като върховенството на правото, нормализацията на отношенията с Косово, както и приемането и прилагането на общите външна политика и политика за сигурност на ЕС.
Той отбеляза, че от българска страна има очаквания за по-ефективно прилагане на правата на българското национално малцинство в Сърбия, за поддържане на добросъседски отношения и преодоляване на трансгранични екологични проблеми. България е готова да води открит диалог с сръбските власти по тези въпроси, включително по въпроси, свързани с образованието и достъпа до медии на малцинството.
„Гледаме с притеснение на нарастващото вътрешнополитическо напрежение в Сърбия, което може да забави реформите“, заяви също Дойков, като подчертал последователната подкрепа на България за разширяване на ЕС с държавите от Западните Балкани.
Акценти в двустранните отношения между България и Сърбия
Посланикът изтъкна, че в центъра на двустранните отношения стои активно поддържаният политически диалог, развитието на сътрудничеството в сфери от взаимeн интерес и защитата срещу антибългарската риторика в сръбското публично пространство. Особено внимание се отделя на българското национално малцинство в Сърбия.
През последните четири години българското правителство е финансирало множество проекти в Сърбия, а посолството е осигурявало видимост на резултатите пред сръбското общество. В периода 2020–2023 г. двустранният стокообмен нарасна и през 2024 г. достигна около 2 милиарда евро.
Сред значимите инфраструктурни постижения през 2024 г. са модернизацията на железопътната линия Ниш – Цариброд и пускането в експлоатация на интерконектор за пренос на природен газ между двете страни. Изключително важно е завършването на пътя между Звонци и Бабушница, реализирано благодарение и на активната дипломатическа работа на посланик Дойков.
Подкрепа за българското национално малцинство в Сърбия
Петко Дойков посочи, че положението на българите в Сърбия е приоритет в дейността на българската мисия. По време на пандемията представители на малцинството бяха освободени от ограничения при преминаване на границата. През 2022 г. бе възобновена практиката за медицински прегледи във ВМА в София за тях.
В рамките на мандата си посланикът подкрепи културни и образователни инициативи, включително неделни училища в Цариброд, Белград, Панчево, Иваново и Омолица, финансирани от Националната програма „Роден език и култура зад граница“ на българското Министерство на образованието и науката.
През октомври 2023 г. в село Бело Блато бе проведен открит урок по български език, а през учебната 2023/2024 година в ОУ „Христо Ботев“ в Цариброд бе създадена паралелка с обучение на български език. В рамките на 2024 г. посланикът осъществи срещи с ученици, родители и учители с цел да се осигури устойчивост на паралелката.
Дипломатът също така организира редица срещи с представители на български организации и сръбски институции за ускоряване издаването на учебници по български език и по-добро качество на образованието на малцинството.
Дойков отбеляза и случаите, когато е бил до българската общност в кризи, като през ноември 2023 г. на събитие в Босилеград беше представена забранената книга на Едвин Сугарев, а през 2024 и 2025 г. посланикът е подпомогнал медийното отразяване и запазването на двуезичния портал „ФАР“.
Посещения и дипломатическа активност на високо равнище
През периода 2021–2025 г. бяха проведени множество визити на високо равнище между двете държави. Българският президент Румен Радев посети Цариброд и Ниш, а сръбският президент Александър Вучич гостува в България. Освен това, министър-председателят Кирил Петков посети Белград, а вицепрезидентът Илиана Йотова и председателят на Народното събрание Наталия Киселова също бяха гости в региона, като този последен визитата бе посветена главно на проблемите на българското малцинство.
Общо броят на обменените официални визити надхвърля тридесет, а през 2024 и 2025 г. в Белград и Босилеград посети и генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Петко Дойков подчерта, че въпреки наличието на предизвикателства в българо-сръбските отношения, ролята на дипломата е да търси решения, а не само да констатира проблеми.
