Политическо напрежение около директивата за екологични твърдения в ЕС

Европейската комисия е изправена пред сериозно политическо напрежение в Брюксел заради Директивата относно твърденията за екологосъобразност, която цели да сложи край на т.нар. „зелени заблуди“. Предложението, което изисква независима проверка на екологичните характеристики на продуктите, се превърна в поле на конфликт между ключови политически сили в центристката коалиция на Европейския парламент и Европейската комисия (ЕК).

Политическо напрежение около „зелената“ директива

Последната седмица беше белязана от изостряне на спора около Директивата относно твърденията за екологосъобразност. В центъра му е искането на Европейската народна партия (ЕНП) към Европейската комисия да оттегли предложението, посочвайки, че то натоварва бизнеса с излишна бюрокрация. Миналия петък говорителят на ЕК по екологичните въпроси Мачей Берестецки обяви, че комисията може да се откаже от инициативата, заради разминавания между предложенията и програмата на ЕК за опростяване на регулациите.

Директивата би засегнала около 30 милиона микропредприятия в ЕС – компании с по-малко от десет служители и оборот под 2 милиона евро, които формират 96% от всички предприятия. Този мащаб породи резерви в ЕК и сред част от държавите членки.

Полското председателство на ЕС в отговор отмени планирана за понеделник среща, на която трите ключови институции – Европейски парламент, Съвет на ЕС и ЕК – трябваше да финализират преговорите. Представителите мотивираха решението с необходимост от изчистване на намеренията на Комисията за по-нататъшни стъпки.

Италианската министър-председателка Джорджа Мелони публично оттегли подкрепата си за директивата, с което баланса в Съвета на ЕС се промени, и вече липсва стабилно мнозинство за приемане на законодателството.

Критики и подкрепа от различни политически групи

Ситуацията разбуди недоволство у депутати от „Обнови Европа“ и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСД) в Европейския парламент, които заедно с ЕНП имат споразумение за сътрудничество. Германският евродепутат Тимо Вьолкен от ПАСД отговори с остри думи към председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, обвинявайки я в предателство и превръщане на комисията в „централа на ЕНП“.

„Тук има координирана атака от страна на Комисията и ЕНП срещу зелено законодателство“, заяви Вьолкен и изрази мнението, че ако преговорите бяха продължили, би бил постигнат компромис, който да предотврати затруднения за микропредприятията.

Подобна позиция изрази и италианският евродепутат Сандро Гоци от „Обнови Европа“: „Ако е необходимо да се обсъдят конкретни въпроси, най-добрият начин е да се дискутира на заседание, а не да се отменя дебатът.“

Същността и ефектите на директивата

Основната цел на законодателството е да се предотврати подвеждането на потребителите чрез прекалено оптимистични или неверни твърдения за екологичните характеристики на продуктите – т.нар. „зелени заблуди“. Според директивата компаниите, които отправят „зелени“ твърдения, трябва да ги подкрепят с независими проверки.

ЕК цитира изследване от 2020 г., според което над половината от екологичните реклами са неясни или подвеждащи. Новото законодателство предвижда разходи за удостоверяване, например при използване на метода за продуктов екологичен отпечатък, който би струвал около 8000 евро.

Този аспект среща критики заради увеличените административни тежести и разходи, които биха натоварили особено микропредприятията. Шведският евродепутат Арба Кокалари от ЕНП предупреди, че това „ще доведе до повече бюрокрация за устойчивите предприятия“.

Българската стопанска камара също изрази притеснения, позовавайки се на непредвидими разходи, правна несигурност и припокриване със съществуващи регулации, като призова българските представители да защитят националните интереси в обсъжданията.

В същото време поддръжници като Рамона Поп, изпълнителен директор на Федерацията на германските потребителски организации, посочват, че директивата няма да задължи компаниите да правят „зелени“ твърдения, но ако го правят, те трябва да ги доказват, което би ограничило измамните практики и би лоялизирало пазара.

Проявени съпротиви и последици за зеления дневен ред

Решението на ЕК да блокира или оттегли предложението не се прие добре сред някои държави членки. Дипломатически източници съобщават, че Белгия, Кипър, Испания, Словения, Естония, Франция, Ирландия, Латвия, Литва и Нидерландия са изразили остра критика срещу действията на Комисията.

Някои членки алармираха, че подобна практика на ЕК е била санкционирана от Съда на ЕС и е в противоречие с институционалния интегритет на съюза. Освен това тенденцията да се смекчават и забавят мерките в областта на околната среда се изразява и в други сфери като понижени амбиции за намаляване на емисиите, отслабване на законодателството за опазване на природата и регулиране на химикали.

Какво предстои за директивата

Въпреки че не се очаква вот на недоверие срещу ЕК в Европейския парламент, конфликтът около директивата може да има отражение върху по-широката политическа среда, включително преговорите за многогодишния бюджет 2028-2034 г., който включва средства за климатични мерки и земеделие.

Урсула фон дер Лайен ще се сблъска с критики и от собствената си изпълнителна заместник-председателка Тереса Рибера, която предупреди, че ЕС не трябва да размива климатичните си цели под предлог за гъвкавост.

От своя страна, някои представители от десните политически групи омаловажават спора. Италианският евродепутат Никола Прокачини от Групата на европейските консерватори и реформисти каза лаконично: „Това е демокрацията, бейби“, като определи дебата като „политика и нищо повече“.

Към момента съдбата на Директивата относно твърденията за екологосъобразност остава неясна и преговорите продължават да са на пауза, докато политическите страни търсят път за напред.