Подземните метро станции в Тел Авив стават убежища по време на конфликта

Подземните станции на метро трамвая в Тел Авив се превърнаха в убежища за множество хора, търсещи защита от продължаващата война между Израел и Иран. Тези пространства, предназначени за обществен транспорт, сега осигуряват безопасност и общност за гражданите на града, съобщава израелската новинарска агенция ТПС.

Метро станциите – неочаквано убежище

33-годишната Чуле Логън е сред хората, които редовно прекарват нощите си в защитените пространства на станция „Алънбай“ в Тел Авив. Тя обяснява, че не чака предупрежденията със сирени, а идва своевременно, за да бъде подготвена. „На практика не чакаме сирените и алармите. Просто идват предварително, за да сме готови“, споделя Чуле.

Нейната дневна рутина включва носене на легло, храна и вода, с които да се чувства комфортно в подземното убежище. Преди да излезе от дома си, тя изпраща съобщение на майка си, за да я успокои и информира. След пристигането си в станцията, Чуле отново изпраща съобщение, в което казва, че е в безопасност и ако се чуят сирени, поддържа контакт, за да потвърди, че остава там.

Условия и атмосфера под земята

Станциите, проектирани да функционират като убежища при извънредни ситуации, са оборудвани с климатична инсталация, бронирани врати и гарантират добро мобилно покритие. Това ги прави ключови за живота на хората в условията на войната.

Операторът на метро трамвая, „Метрополитън Мас Транзит Систем Лимитед“, подчертава, че поддържа тези пространства чисти и отворени денонощно. Главният изпълнителен директор призовава обществеността да използва станциите, когато се налага, предлагайки ги като по-безопасна и по-комфортна алтернатива на оставането вкъщи.

Общност в битка с конфликта

В убежищата се събират различни хора – местни жители, чуждестранни работници от Филипините, Индия и Тайланд, а също и възрастни хора, специалисти в сферата на високите технологии, които дори успяват да работят там, създавайки импровизирани офиси. Сред тях има и жена от Сдерот – град, който често е засегнат от военни действия, но която сега живее в Тел Авив.

Според Чуле, тази спонтанна общност е създала силно чувство за сплотеност. „Всъщност е много приятно. Хората си помагат, някой донесе китара и свири за всички нас“, разказва тя. Като детска учителка, тя предлага помощ на родителите с деца и е донесла материали за забавление и обучение, за да улеснява престоя им.

Общият дух и взаимопомощта са изключително важни в тези трудни времена. Чуле описва ежедневието си с думите: „Престоявам в станцията през нощта, а на сутринта изчакваме малко, за всеки случай, след което се прибираме вкъщи, за да поспим, и после отново започваме същата процедура.“

Подземните домове на надеждата

Това, което започна като необходима мярка за защита, се превърна в социален феномен, демонстриращ устойчивост и взаимна подкрепа. За мнозина подземните станции са станали не просто убежища, а временни домове, където непознати се превръщат в съседи, свързани от споделената борба и надеждата за мир.