Пет референдума в Италия изследват трудово законодателство и гражданство

На 8 и 9 юни в Италия се провеждат пет референдума, които ще изследват отношението на обществото към политиките на правителството на премиера Джорджа Мелони, информират италианските медии АНСА, „Скай Ти Джи 24“, „Ти Джи ком 24“ и „РАИ Нюз“.

Референдуми с фокус върху трудовото законодателство и гражданството

Четири от въпросите, поставени на гласуване, са свързани с промени в трудовото законодателство. Единият от тях предлага премахване на тавана за обезщетения при уволнения в малките фирми. Вторият се отнася до сигурността на работните места, а именно – отмяната на съвместната отговорност на клиент, работодател и подизпълнител при трудови злополуки, свързани с рисковете на дейността им.

Третият референдум е насочен към отмяна на законодателни актове, улесняващи наемането на срочен трудов договор, а четвъртият се отнася до пълната отмяна на регулации, които пречат на фирми с над 15 служители да възстановят на работа отстранени работници при незаконно или необосновано уволнение, ако тези работници са наети след 7 март 2015 година.

Референдумите по тези трудови въпроси са инициирани от най-големия италиански синдикат, Общата конфедерация на труда, който събра 4 милиона подписа в подкрепа. На 20 януари 2025 г. Конституционният съд разреши провеждането на тези референдуми.

Петият референдум е за промяна в закона за придобиване на италианско гражданство. Инициативата е предложена от Рикардо Маджи, един от лидерите на проевропейската партия „Повече Европа“, заедно с няколко малки леви партии и граждански организации, като в подкрепа са събрани над 630 000 подписа. Съдът също разреши провеждането му на 20 януари 2025 г.

Основната цел на този референдум е да се намали изискването за период на престой в Италия от 10 на 5 години за пълнолетни чужденци извън Европейския съюз, които желаят да получат италианско гражданство.

Политически реакции към референдумите

Управляващата коалиция в Италия, съставена от консервативната партия „Италиански братя“ на Джорджа Мелони, крайнодясната „Лига“ на Матео Салвини и десноцентристката „Форца Италия“ на Антонио Таяни, обяви, че ще се въздържи от гласуване по всички пет въпроса. Малкият коалиционен партньор „Ние, умерените“ на Маурицио Лупи заяви, че ще гласува „Не“ на всичките референдуми.

Опозиционната Демократическа партия подкрепя „Да“ на всички въпроси, макар че някои нейни членове планират да гласуват „Да“ само по въпросите за работната безопасност и гражданството, а „Не“ за останалите трудови реформи. „Движение 5 звезди“ подкрепя четирите референдума, свързани с труда, но оставя свободен избор за въпроса за гражданството. Лидерът им Джузепе Конте е категоричен: той ще подкрепи намаляването на изискванията за гражданство, но ще гласува „Не“ по трудовите въпроси.

Центристката партия „Италия Вива“ подкрепя референдума за гражданството и гласува „Не“ по два трудови въпроса, като оставя избирателите си сами да решат по два други. Партия „Повече Европа“ подкрепя само въпросите за гражданството и безопасността на работните места, а ляво-екологичната „Съюз Зелени Левица“ подкрепя всички пет предложения.

Премиерът Джорджа Мелони обяви, че ще посети изборните секции, но няма да упражни правото си на глас, което бе критикувано от опозицията като демонстрация на пренебрежение към избирателите. Юристи посочиха, че това е законно, но ефективно означава неприсъствие при гласуването.

Историческа перспектива и контекст на референдумите

Италия има дълга история на провеждане на референдуми по важни социални и политически въпроси. Последният референдум от септември 2020 г. одобри намаляване на броя на депутатите и сенаторите в парламента с висока избирателна активност.

Сред ключовите исторически референдуми са и решения за регионална автономия през 2001 г., ядрената енергетика през 1987 г. след катастрофата в Чернобил, както и за важни социални въпроси като законодателството за разводите през 1974 г. и легализацията на абортите през 1981 г.

Първият институционален референдум в Италия беше през 1946 г., когато жителите на страната избраха да преминат от монархия към република.

Законодателни промени и дебати около италианското гражданство

На 20 май 2025 г. италианският парламент прие закон, който регламентира получаването на гражданство по принципа jus sanguinis (по кръвна линия). Новите правила ограничават възможността за получаване на гражданство само до онези, които могат да докажат роднинска връзка с родител или баба/дядо, родени като италианци, за разлика от предходния модел, където всеки, с доказана връзка с италиански гражданин, който е живял в страната след 1861 г., може да кандидатства.

Министърът на външните работи Антонио Таяни заяви, че промените целят повишаване на ефективността на консулските служби и предотвратяване на злоупотреби като „комерсиализацията на италиански паспорти“, като подчертава сериозността на гражданството.

Популацията на италианци, живеещи в чужбина, се е увеличила с 40% от 2014 г. до края на 2024 г., като към март 2025 г. са проверявани над 60 000 кандидатури за гражданство от чужденци, живеещи извън страната.

Правителството на Мелони е известно с по-строга миграционна политика, поради което не подкрепя намаляването на изискванията за гражданство на референдума. В момента новопристигналите чужденци трябва да пребивават 10 години в Италия, за да кандидатстват за гражданство, като децата, родени в страната от чуждестранни родители, придобиват гражданство едва при навършването на пълнолетие.

Опозиционни партии и защитници на мигрантските права се обявяват за съкращаване на този срок на 5 години, което би приравнило Италия с страни като Франция, Германия и Великобритания, и за автоматично придобиване на гражданство от непълнолетни деца.

Ако референдумът бъде приет, около 2,5 милиона чужденци биха могли да станат италиански граждани, посочва Франс прес.

Вицепремиерът Таяни миналото лято предложи непълнолетни, които са учили поне 10 години в италиански училища, да получават гражданство без да чакат пълнолетие, но тази идея не се превърна в законодателна инициатива.

За предстоящите гласувания ще се използват пет различно оцветени бюлетини – розова, жълта, сива, оранжева и зелена, което добавя визуално разграничение на различните теми.