Перуанският президент Дина Болуарте беше отстранена след гласуване на импийчмънт
Отстраняването ѝ след период на протести, кризи и корупционни скандали дава начало на политическа реформи в Перу
Перуанският президент Дина Болуарте беше отстранена от поста си на 10 октомври 2025 г. след гласуване на импийчмънт от Конгреса. Това сложи край на един бурен период в политическата история на страната, белязан от протести, кризи в сферата на сигурността и корупционни скандали, които накараха законодателите да я обявят за „трайно морално неспособна“ да управлява.
Конгресът използва конституционната клауза за отстраняване на президента поради „трайна морална неспособност“, което бе прилагано нееднократно през последните години в Перу. След като Болуарте не се яви лично да се защити, парламентаристите реагираха бързо и почти единодушно гласуваха за прекратяване на управлението ѝ. На нейно място временно пое Хосе Хери, който има задачата да успокои обществото и да подготви страната за нови избори.
Конституционни кризи и непризната легитимност
Президенството на Болуарте започна по изключително драматичен начин. След като предшественикът ѝ Педро Кастильо се опита да разпусне Конгреса в края на 2022 г., законодателите приеха импийчмънт и вицепрезидентката встъпи в длъжност. Тя никога не бе избрана пряко от народа, а много поддръжници на Кастильо, включително земеделски и коренни групи, осъдиха нейния мандат като нелегитимен. Организирани бяха продължителни демонстрации, които бяха потушавани със сила, засилвайки общественото недоволство към властта.
Множество медии посочват, че управлението на Болуарте бе белязано от постоянна политическа нестабилност и липса на сериозно управляващо мнозинство. Това ограничало способността ѝ да осъществява ефективна политика и да осигури стабилност в държавата.
Проблеми със сигурността и корупционни скандали
През мандата ѝ насилието в страната нарасна тревожно. Случаи като стрелба по време на концерт в Лима подчертаха провала на държавата в осигуряването на обществен ред и сигурност. Ройтерс отбелязва, че тези проблеми – съчетани с корупционни скандали – са сред основните причини за критичната обществена реакция и отзвука в Конгреса.
Един от най-известните скандали беше „Ролексгейт“, в който възникнаха подозрения за несъответствие между доходите на президента и разкошния ѝ начин на живот с луксозни часовници и бижута. Въпреки разследванията и разпитите на Болуарте, съдебните процедури срещу нея забавяха или бяха прекратявани, но общественото мнение бе силно повлияно негативно.
Реторика и политическа изолация
Въпреки разрастващата се критика и масовите протести, Болуарте отказваше да подаде оставка. Тя обвиняваше опонентите си в „анархия и безредици“, което според мнозина анализатори само задълбочи кризата на доверието към нея. Според издания като „Каретас“ и „Комерсио“ такъв подход допринесе за изолацията ѝ сред законодателите, включително бивши съюзници, които започнаха да се дистанцират от правителството ѝ.
Последствия и перспективи за Перу
Отстраняването на Болуарте поставя ново начало пред политическата динамика в страната. Местният вестник „Конгресо де ла Република“ коментира, че то демонстрира колко крехка е изпълнителната власт в Перу и колко лесно политическите кризи се превръщат в ежедневие. Падането на Болуарте е пореден епизод в дългия списък на кратко управлявали президенти, свидетелство за неспособността за стабилно и дълготрайно управление.
Според наблюдатели, социалните и политически проблеми като сигурността, корупцията и отсъствието на доверието в институциите вече преобладават над идеологическите различия. Платформите на лидерите се оценяват главно по тяхната ефективност в гарантирането на обществен ред и справедливост.
Най-сериозно предизвикателство пред временния президент Хосе Хери остава не само да внесе спокойствие и да организира избори през април 2026 г., но и да проведе реформи, които да ограничат използването на импийчмънтите като политически инструмент, да засилят независимостта на съдебната система и да насърчат политика, базирана както на компетентност, така и на отговорност.
Без такива промени, според анализатори, подобни кризи ще продължат да бележат историята на Перу, а цикълът на внезапна смяна на властта няма да бъде прекъснат.
