Парламентарните избори в Норвегия ще определят бъдещето на социалната и енергийната политика

Предстоящите парламентарни избори в Норвегия на 7 и 8 септември ще решат бъдещето на страната, поставяйки в оспорвана надпревара левоцентристкия блок, воден от управляващата Работническа партия (РП), и десноцентристкия блок, доминиран от Прогресивната и Консервативната партия. Изходът от вота ще има значително влияние върху социалната политика, данъците, енергетиката и управлението на нефтения суверенен фонд на страната.

Основни теми и политически залози

Работническата партия, ръководена от премиера Йонас Гар Стьоре, се стреми да удължи мандата си след връщането си на власт през 2021 г., след осемгодишно управление на консерваторите. До момента РП управлява с малцинствено правителство, подкрепено от Социалистическата левица и Центристката партия, която е силна главно в селските райони.

Социалното неравенство се очертава като най-важната тема за избирателите, изпреварвайки въпроси като отбраната и националната сигурност, според проучване, проведено от "Риспонс Анализ" за норвежкия вестник „Афтенпостен“ през август. Преди това през април темите за сигурността бяха сред основните приоритети.

Проблемите с високата инфлация и поскъпването на ежедневните стоки са във фокуса на Работническата партия, която се бори с нарастването на цените на храните с 5,9% за последната година. Икономическото състояние, пазарът на труда и данъчната политика също са от голяма важност за гласоподавателите.

Докато РП подкрепя стабилни данъчни основи, някои от нейните съюзници настояват за повишаване на данъците за богатите, за да се осигурят по-добри услуги и помощ за социално уязвими групи. От своя страна, Прогресивната и Консервативната партия предлагат значителни данъчни облекчения.

Енергетиката и суверенният фонд в центъра на дебата

Норвегия разполага с държавен суверенен фонд за около 2 трилиона долара, натрупан от нефтени и газови приходи, който дава възможност на страната да управлява по-свободно бюджетните си разходи.

В предизборната кампания особено внимание се обърна на инвестициите на фонда в Израел, което провокира остри обществени дебати. Социалистическата левица постави ултиматум на РП да се дистанцира от компании, замесени в конфликта в Газа, като условие за сътрудничество в бъдещо правителство. Работническата партия засега отказва, но след изборите ще бъде под натиск да преразгледа позицията си.

Норвегия е ключов доставчик на природен газ за Европа, след като изпревари „Газпром“ след руската инвазия в Украйна през 2022 г. ЕС планира да преустанови износа на руски газ до 2027 г., което увеличава значението на норвежкия газ за енергийния пазар в Европа.

Въпросът за развитието на нови нефтени и газови полета е спорен, като Зелена партия, либералите и други малки формации настояват за по-строг контрол, докато по-радикални предложения за цялостно прекратяване на добива не събират достатъчно подкрепа.

Що се отнася до електроенергията, Норвегия произвежда повече от необходимото и изнася излишъка в Европа. Въпреки това някои политически сили предлагат ограничаване на от експорта, което би могло да създаде политически и икономически проблеми, тъй като страната е част от Единния европейски пазар и трябва да следва неговите правила.

С напредването на технологиите се строят все повече възобновяеми източници като вятърни и слънчеви паркове, но те срещат съпротива от местните общности заради влиянието им върху околната среда. Офшорните вятърни централи са скъпи и също са предмет на дебати.

Избирателна система и възможни изходи

Норвегия използва пропорционална избирателна система, при която 169 депутати се избират от 19 района за четиригодишен мандат. За да имат присъствие в парламента, партиите трябва да преминат 4-процентния праг. Възможни са и допълнителни места на базата на регионален успех.

Нито една партия не се очаква да спечели пълен мандат от 85 места, затова се предвижда съставяне на малцинствено правителство или коалиционен кабинет. Според социологическите проучвания девет партии могат да преминат в парламента. В левия лагер са Работническата партия, социалистите, зелените, центристите и комунистите, докато в десния са консерваторите, прогресистите, християндемократите и либералите.

При победа на левоцентристите РП вероятно ще запази властта. При успех на десницата възможни кандидати за министър-председател са Силви Листхауг от Прогресивната партия или Ерна Солберг от Консервативната партия.

Ход на изборите и очаквани резултати

Гласуването ще приключи на 8 септември в 19:00 часа местно време (21:00 ч. българско време). Предварителни резултати се очакват още късно вечерта, а окончателните – на следващия ден.

От състава на бъдещото правителство ще зависят преговорите между партиите, като то може да е малцинствено или коалиционно, в зависимост от баланса в парламента.