Около четири милиона души са разселени в Западна и Централна Африка
ВКБООН алармира за нарастващите предизвикателства, причинени от насилие, климатични промени и продоволствена несигурност
Около четири милиона души са разселени в Буркина Фасо, Мали, Нигер и съседните страни, предупреди Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН). Тази тревожна ситуация се дължи на липсата на сигурност, ограничен достъп до услуги и климатичните промени, посочи регионалният директор на агенцията за Западна и Централна Африка Абдурауф Гнон-Конде по време на изявление в Женева.
Кризата в Западна и Централна Африка
Според данните, предоставени от ВКБООН, около 75% от разселените хора в този регион продължават да живеят в рамките на собствените си държави. Все пак все по-често се наблюдава пресичане на национални граници, което поставя допълнителна тежест върху приемащите общности и националните системи за подкрепа.
Агенцията на ООН е загрижена от насилието, на което са подложени тези хора, включително насилственото набиране на войници, ограничаването на свободата на придвижване и произволни задържания. Особено уязвими са младите разселени лица, които са изложени на риск да бъдат привлечени насила към въоръжени групи, да станат жертви на трафик на хора и да страдат от липсата на възможности за трудова реализация.
Причини и последици от разселването
ВКБООН подчертава, че продоволствената несигурност напоследък е една от основните причини за увеличаване на броя на разселените хора. Тази криза се задълбочава от изменението в климата, което влияе негативно на достъпа до ресурси и средства за съществуване, коментира Абдурауф Гнон-Конде.
В тази връзка той отправи призив за незабавна международна помощ, която да помогне за справяне с предизвикателствата и да осигури подкрепа на засегнатите общности.
Предизвикателствата пред засегнатите общности
В ситуации на нестабилност и насилие разселените лица се сблъскват с множество трудности. Те често са лишени от основни услуги и възможности за препитание, което намалява шансовете им за стабилен живот. ООН подчертава необходимостта от координирани действия, които да насърчат защитата на разселените хора и да им помогнат да възстановят достъпа си до образование, здравеопазване и работа.
Това е особено важно за младите хора, които са най-застрашени от експлоатация и принудително включване във въоръжени конфликти, а също така и от трафик и социална изолация.
