Нестабилно примирие в Близкия изток след удари по иранската ядрена програма

Примирие в Близкия изток остава нестабилно след дванадесетдневния конфликт между Израел и Иран, през който израелските военни нанесоха тежки удари по иранските ядрени обекти и ликвидираха високопоставени офицери и ядрени специалисти. Включването на Съединените щати с използването на противобункерни бомби върху съоръжението за обогатяване на уран във Фордо, а също и удари по инфраструктурата в Натанз и Исфахан, допълнително задълбочи пораженията. Пентагонът оценява, че ядрената програма на Техеран е върната назад с една до две години.

Предстоящи военни действия и дипломатически усилия

Израел подготвя възможност за нови военни операции, ако Иран се опита да възобнови ядрената си програма. Двама "осведомени източници", цитирани от американското издание Axios, посочват, че Израел смята, че президентът Доналд Тръмп може да одобри подкрепа за такива действия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, след посещението си във Вашингтон, се стреми да постигне съгласие с администрацията на САЩ относно бъдещите преговори за ядрената програма на Иран и евентуалните военни сценарии.

Американският специален пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф прогнозира възобновяване на преговорите най-вероятно следващата седмица в Осло, Норвегия. Това ще бъде шестият кръг от дискусиите и първите разговори след израелско-иранския конфликт. Израелският главен съветник Рон Дермер е информирал официални лица на закрити срещи, че според впечатленията му от Вашингтон администрацията на Тръмп би подкрепила нови удари срещу Иран при определени обстоятелства.

Ядрените запаси и потенциалните заплахи

Израел и САЩ са особено загрижени за възможния опит на Иран да изнесе високообогатен уран от засегнатите ядрени обекти във Фордо, Натанз и Исфахан, или за бързото възстановяване на програмата за обогатяване на уран. Доналд Тръмп е отбелязал, че Съединените щати биха могли да предприемат отново военни действия, ако Техеран възобнови обогатяване на уран, който към момента е обогатен до около 60% в обем от приблизително 400 килограма. Това количество, с допълнително пречистване до около 90%, може да създаде възможност за производство на ядрено оръжие – основният страх на двете страни.

Източници от Израел и САЩ твърдят, че в момента голяма част от ядрените материали са "запечатани" в повредените съоръжения, които обаче не са напълно разрушени. Иранският президент Масуд Пезешкиан е посочил, че достъпът до тези обекти е ограничен, което затруднява оценката на щетите. Разузнаванията на двете страни активно следят възможните ирански опити за преместване или възстановяване на ядрената инфраструктура.

Военни доставки и регионални последици

Междувременно, след прекратяването на огъня на 24 юни, Иран е получила китайски противовъздушни ракетни системи „земя-въздух“, съобщава британското издание Middle East Eye, което отрича да е финансирано от Катар. Тази доставка е част от усилията на Техеран да възстанови ПВО системите си, които бяха повредени при израелските удари. Според информацията Иран плаща за тези системи с нефтени доставки, укрепвайки се по този начин своите търговски връзки с Пекин.

Иран разполага с комбинация от китайски и руски системи за противовъздушна отбрана, включително HQ-9 и руските С-300. Въпреки това, тези системи предлагат ограничена защита срещу съвременни израелски бойни самолети, като американските F-35.

Ядреният въпрос – ключов при преговорите

Ядрената програма на Иран остава в центъра на международната загриженост. Израел и САЩ настояват за нулево обогатяване на уран на територията на Иран, докато ядрени преговори предстоят да бъдат възобновени. Последните събития повдигат въпроси за бъдещето на мира в региона и възможностите за дипломатически решения, които да предотвратят по-нататъшна ескалация.