Напрежение и съхранение на идентичността сред друзите в Близкия изток

Друзите са малцинствена религиозна и етническа общност, разположена в три държави в Близкия изток – Израел, Ливан и Сирия, която се стреми да съхрани своята уникална идентичност въпреки регионалните разломи. В последните дни напрежението в Южна Сирия се увеличи заради сблъсъци между друзи и бедуини, което привлича допълнително внимание към тази малка, но исторически значима общност.

Исторически и културен контекст на друзите

„Друзите са надплеменна общност, която надхвърля географските граници“, казва историкът и преподавател в Американския университет в Бейрут Макран Рабах. Той уточнява, че общността в Близкия изток наброява повече от милион души и има важна роля в региона, особено в Ливан и Сирия, където се причислява към основоположническите общности.

Религиозното движение на друзите възниква в началото на 11-и век в Египет като секта в рамките на шиитския ислям. Тази вяра съдържа мистични и езотерични елементи, сред които вярването в прераждането. Макран Рабах коментира, че „хората обикновено не осъзнават дали някой е друзи, докато той самият не се разкрие“. Общността не приема нови членове и браковете са силно ограничени само в средите на друзите.

Традиционното облекло е черно, като мъжете носят бели тюрбани или шапки със специфична форма, а жените покриват главата и част от лицето си с дълго бяло було. Празниците им съвпадат с мюсюлманския календар, което отразява усилието за съхраняване на идентичността в рамките на динамичната регионална среда.

Географско разпределение и социална структура

Друзите са концентрирани в няколко ключови зони на Близкия изток. В Сирия това е предимно провинция Суейда, където се намира историческият регион Джабал ад Друз. Там друзи, според данни отпреди гражданската война през 2011 г., са били около 700 000 души. В съседната провинция Кунейтра и в предградията на Дамаск, като Джарамана и Саная, също живеят значителни друзи, въпреки че в последно време районите са засегнати от верско насилие.

В Ливан живеят около 200 000 друзи, основно концентрирани в планинските централни и южни части, близо до границите с Израел и Сирия. Израел пък има близо 153 000 души с друзки произход, които са израелски граждани и живеят предимно в северните части, като друзи в Израел задължително служат в армията – практика, която ги отличава от други арабски общности в страната.

На Голанските възвишения, анексирани от Израел, живеят около 22 000 друзи със статут на постоянно пребиваващи, но едва 1600 от тях са приели израелско гражданство, като повечето се идентифицират като сирийци. Анексията раздяла и раздели много фамилии, въпреки че има възможност през границата да се пътува за семейни и образователни събития. Други групи от друзите са се преселили в Йордания и извън региона, включително Северна и Латинска Америка, както и в Австралия.

Роля в регионалната политика и съвременни предизвикателства

Друзките лидери са били ключови фигури на национализма в Близкия изток още от епохата на Османската империя. В Сирия например, друзът Султан Паша ал Атраш оглавява бунта срещу френските власти между 1925 и 1927 г., който отвежда до независимостта на страната през 1946 г. В Ливан Камал Джумблат изигра важна роля до убийството си през 1977 г. по време на гражданската война.

След падането от власт на сирийския президент Башар ал Асад през декември Израел засили подкрепата си към друзите в Сирия, което обаче раздели мненията в самата общност. Прозиращото разделение се вижда в призивите на лидера на друзите в Ливан, 76-годишния Уалид Джумблат, който насърчава друзите в Сирия да отхвърлят израелската намеса. В същото време, друзки водачи в Сирия изразяват лоялност към единна сирийска държава, докато други подкрепят искания за международна защита срещу насилието през пролетта.

Духовният водач на друзите в Израел, шейх Моуфак Тариф, публично призовава еврейската държава да защитава друзите в Сирия, демонстрирайки чувствителността и сложността на регионалната обстановка за тази общност.

Обединяваща сила и регионална идентичност

Друзите се идентифицират с обща религиозна и културна принадлежност, която е по-силна от политическите и географските граници в региона. Макран Рабах отбелязва, че „религиозните лидери имат ключова роля в поддържането на връзките между друзите в различните държави“. Бракът в ограничените рамки на общността утвърждава тази свързаност и непрекъснатост на традициите.

Въпреки многобройните предизвикателства – както вътрешни, така и външни – друзите продължават да са държатели на богат исторически и културен наследник в един от най-нестабилните региони на света.