Младите във Фландрия проявяват висока критичност към новинарската информация

Младите хора във Фландрия проявяват висока критичност към новинарската информация и използват разнообразни източници за своето информиране, показва изследване на университета „Артевелде“, публикувано в понеделник. Докато социалните мрежи играят важна роля в търсенето на новини, те не са единственият източник, който младите използват, а значителна част от тях демонстрират умения да разпознават дезинформацията.

Разнообразие в източниците и критично отношение към новините

Проучването „Нюз барометер“, което ежегодно изследва навиците за новинарско потребление сред младежи на възраст от 12 до 26 години, разкри, че младите няма да се ограничат единствено до социалните мрежи като „Тикток“. „Трябва да променим до определена степен типичната представа, че младите вярват на всичко, което видят в „Тикток“, коментира изследователят Едуард де Вуугт. Той подчертава, че младежите се връщат и към радио и телевизия като източници на информация.

Според данните, 80% от младите могат да разпознаят фалшиви новини, а значителна част от тях подхождат със съмнение към съдържанието, което срещат в социалните мрежи. Въпреки това около 40% изпитват обосновано недоверие дори към легитимната журналистика, споделяна чрез тези платформи. Особено голямо е недоверието към платформата „Тикток“, където една пета от участниците намират за трудно да различат кое съдържание е вярно и кое не.

Нарастваща медийна грамотност и свръхкритичност

Изследователят Ян Боесман приветства тези тенденции като положително развитие. „Младите хора стават изключително критични към фалшивите новини. В миналото мнозинството трудно можеше да разпознае дезинформация, но днес значителна част са способни да идентифицират такова съдържание“, обяснява той. По думите му, увеличеното внимание към медийната грамотност и фалшивите новини започва да дава резултати.

В рамките на проучването младите участници са били показвани различни публикации от журналисти, лекари, влиятелни личности и измамници, като е трябвало да посочат нивото на доверие, което имат към тях. „Повечето подозират подмяна на лога на новинарски агенции или „дийпфейкове“ – дълбоки фалшификации, създавани с изкуствен интелект“, допълва Боесман. Тази предпазливост понякога ги кара да бъдат прекалено критични, като дори не вярват на новини, които идват от традиционни медии по официалните им канали.

Последици от намаленото доверие и избягването на новини

Въпреки подобрените умения за разпознаване на фалшиви новини, това свръхкритично отношение има негативни ефекти. Част от младите поставят под съмнение дори надеждни източници и съдържание, което официално застават зад. „Дори когато показахме публикации на „нвннвннвн“ – канал за младежи на обществената телевизия, младите изразиха съмнения, въпреки че вярват на източника“, посочва Боесман. Това означава, че общото недоверие се разпространява и върху достоверните канали.

Проучването отчита също така, че само около 10% от младите използват единствено социалните мрежи за информация. Повечето се информират и чрез други медии като телевизия и стрийминг платформи (64%), радио (51%) и новинарски приложения или уеб издания (43%).

Любопитен факт е, че почти половината от анкетираните – 46% – понякога съзнателно избягват новините. Често това не означава пълно прекъсване на информирането, а по-скоро предпочитание към контролиране и управление на новинарския поток, с цел да се избегне преумора от излишна или тревожна информация.

Медийна грамотност и бъдещи предизвикателства

Резултатите от изследването „Нюз барометер“ подчертават важността от продължаващо повишаване на медийната грамотност сред младите хора, за да могат те не само да разпознават фалшивите новини, но и да развиват доверие към заслужаващите доверие източници. Балансът между критичност и доверие е ключов в епохата на масови дигитални медии, където информацията е лесно достъпна, но често съпроводена и с риск от манипулация.