Минимална разлика между Тшасковски и Навроцки определя бъдещето на Полша

Президентските избори в Полша достигнаха своята решаваща точка с предстоящия балотаж между Рафал Тшасковски и Карол Навроцки. Според последните социологически проучвания разликата между двамата е минимална. Икономисти от банка „Креди Агрикол“ анализират потенциалното влияние на изборния резултат върху полската икономика, особено в контекста на световната геополитическа несигурност и вътрешните институционални предизвикателства.

Ролята на президента в полската институционална система и нейният икономически ефект

Полша се отличава с парламентарна демокрация, в която президентът притежава ограничени конституционни правомощия. Важно е как именно резултатът от изборите ще повлияе на изпълнението на ключови реформи и достъпа до европейски средства. Икономистите от „Креди Агрикол“ предупреждават за риск от забавяне при усвояването на европейски фондове, което би засегнало растежа и курса на злотата. Това е особено чувствително при евентуална блокада на закони, свързани с енергийния преход, както и относно процеса на фискална консолидация, който едва ли ще бъде силно подкрепен при настоящата политическа ситуация.

Основни различия: съдебна реформа, данъчна политика и енергиен преход

Първата критична тема според експертите е съдебната реформа, свързана с начина на назначаване на съдиите. Кандидатът Рафал Тшасковски, подкрепен от управляващата „Гражданска коалиция“, настоява за преразглеждане на назначенията след 2017 г., които според него са политизирани, и планира да възстанови конституционния ред.

Обратно, Карол Навроцки, подкрепян от опозиционната партия „Право и справедливост“, не предлага конкретна реформа, а залага на търсене на политически консенсус. При липса на такъв до февруари 2026 г. той предлага провеждането на референдум относно бъдещата посока на съдебната реформа, като предпочита да запази настоящите назначения.

Кредиторите акцентират, че подобна несигурност може да затрудни Европейската комисия при оценка на условията за отпускане на фондове на Полша, което би довело до политическа безизходица между правителството под ръководството на Доналд Туск и новия президент.

Втората значима тема е данъчната политика. Тшасковски подкрепя удвояването на необлагаемия минимум на данъка върху доходите, вече обявено от Доналд Туск. Навроцки се обявява за намаляване на ДДС до 22%, въвеждане на нулев данък за семейства с поне двама деца и премахване на данъка върху капиталовите печалби. Също така настоява за конституционни гаранции срещу въвеждането на нови данъци върху имуществото и се противопоставя на увеличенията в данъчната тежест.

Според анализаторите подобна данъчна политика не би спомогнала за фискална консолидация в средносрочен план и вероятно ще увеличи доходността на държавните облигации през следващите години, особено при победа на Навроцки и в контекста на предстоящите парламентарни избори.

Третата област с коренно различни възгледи е енергийният преход и политиката относно климата. Тшасковски подкрепя Европейския зелен пакт и целта за климатична неутралност до 2050 г. Той залага на постепенен преход от въглища към възобновяеми източници като вятър, слънчева енергия и биогаз, като държи на социалната защита на миньорите и регионите, зависими от въгледобива. Той смята, че тази политика ще съкрати разходите за енергия, ще подобри енергийната сигурност и ще благоприятства здравето на населението.

Навроцки обаче категорично отхвърля зелената сделка, определяйки я като „екотероризъм“ и „зелена лудост“. Той се обявява за провеждане на референдум за нейното отхвърляне, настоява за максимално дълго запазване на добива на въглища и модернизиране на въглищните електроцентрали, без да поставя конкретни цели за възобновяемите източници. Навроцки предлага и незабавно намаляване на сметките за електроенергия на домакинствата с една трета, финансирано чрез приходите от търговете за емисионни квоти в ЕС.

Въздействие върху бъдещото развитие на Полша

Изборът на президент ще има значително отражение върху динамиката на реформите и икономическата стабилност на страната. От начина, по който бъде формулирана съдебната реформа, през данъчната политика, до енергийния преход, зависи дали Полша ще успее да се възползва от европейските фондове и да осигури икономически растеж в условията на световна несигурност.

Експертите на „Креди Агрикол“ заключават, че евентуална политическа безизходица и забавяния в реформите би затруднила финансовото състояние на страната и рискува да повлияе негативно на кредитния й рейтинг, докато ясни и устойчиви политики биха подсилили икономиката и доверие на инвестиционния пазар.