Масовите протести в Белград през 2000 г. свалиха Слободан Милошевич
Протестите срещу националистическия лидер доведоха до демократичен преход в Сърбия, но предизвикателствата с корупцията продължават
На 5 октомври 2000 г. масови протести в Белград доведоха до свалянето от власт на националистическия лидер на Сърбия Слободан Милошевич, който управляваше повече от десетилетие във време на брутални конфликти, тежки икономически санкции и разрушителен финансов колапс. Това събитие беляза драматична промяна в страната, която все още се възстановяваше след разрушителните бомбардировки на НАТО и политическата криза.
Фонът на протестите и поражението на Милошевич
След десет години управление, свързани с конфликти в Босна, Хърватия и Косово, Милошевич беше разпаднал старата Югославия и понесе тежки критики заради политиката си. През септември 2000 г. той губи президентските избори от опозиционния лидер Воислав Кощуница, но отказва да признае резултатите. Този отказ предизвика национално недоволство и сплоти различни социални групи – синдикати, студенти и продемократичните партии – в масови протести.
В края на септември стачки в ключови въглищни мини прекъснаха важни сектори на икономиката, което засили напрежението и подготви почвата за по-мащабни действия. На 5 октомври хиляди граждани, пристигащи дори с трактори и булдозери, изпълниха улиците на Белград в знак на протест срещу режима.
Драматичният ден на 5 октомври и неговите последици
Още от ранните часове демонстрантите обградиха парламента, изисквайки оттеглянето на Милошевич. Въпреки срещупоставящото им се насилие – употреба на сълзотворен газ и палки – протестиращите успяха да пробият полицейските кордони и да влязат в сградата на парламента, както и в офисите на държавната телевизия, която подкрепяше Милошевич, причинявайки нейното подпалване.
Докато димът се издигаше от счупените прозорци, все повече полицаи се присъединяваха към протестиращите, което показа спадащата подкрепа за режима. С това Милошевич изгуби контрол над властта, а масовият протест се превърна в празненство за новото начало. На следващия ден той признат изборната победа на Кощуница.
След церемонията по встъпване на новия президент, Сърбия направи първите стъпки към демократичен преход с правителството на Зоран Джинджич. През юни 2001 г. Милошевич беше екстрадиран в Хага, където беше обвинен във военни престъпления, но почина през 2006 г. преди процесът да приключи.
Обратът в политическата сцена и новите предизвикателства
Въпреки падането на Милошевич, много от неговите сътрудници се върнаха на власт в последващите години. Зоран Джинджич, който настояваше за реформи и съдебно преследване на военни престъпления, беше убит през 2003 г. от група, свързана с организираната престъпност и тайните служби.
След 2008 г. Социалистическата партия на Сърбия (СПС), наследник на партията на Милошевич, се превърна в част от управляващата коалиция. Сръбската прогресивна партия (СПП), произлязла от Сръбската радикална партия, свързана с Милошевич, управлява от 2012 г. Президентът Александър Вучич, бивш министър на информацията на Милошевич, консолидира властта си и отхвърля протестите като външна намеса. Той заявява, че подобно сваляне на властта като през 2000 г. „никога повече“ няма да се повтори.
От ноември насам страната е разтърсвана от антикорупционни протести, започнали след срутване на козирка на гарата в Нови Сад, при което загинаха 16 души. Демонстрантите, водени от студенти, обвиняват корупцията за трагедията и настояват за предсрочни избори. Протестите събират стотици хиляди хора и са сред най-големите в историята на Сърбия.
Политическа динамика и бъдеще на Сърбия
Падането на Милошевич преди повече от две десетилетия се възприема като ключов момент за демократичните промени в Сърбия, но завръщането на много от неговите приближени на власт показва сложността на местната политическа сцена. Сегашните протести и общественият натиск разкриват дълбоко вкоренените проблеми, свързани с корупция и властови манипулации, които продължават да бъдат предизвикателство за страната.
