Марк Рюте призовава НАТО за значително увеличение на военните бюджети

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте проведе тази седмица посещения в редица европейски столици, за да провери готовността на страните членки да увеличат разходите си за отбрана. Обиколката му, обхващаща Лондон, Рим и Стокхолм, се проведе от понеделник до петък, непосредствено преди срещата на върха на НАТО в Хага, насрочена за 24 и 25 юни.

Цел за военни разходи и подкрепа за Украйна

На предстоящия стратегически форум НАТО ще предложи обща цел за военни разходи в размер на 5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Според Рюте 3,5% ще бъдат за основни военни нужди, а останалите 1,5% – за инвестиции, свързани с отбраната и сигурността. Генералният секретар постави акцент върху значението на този праг и подчерта необходимостта страните членки да го постигнат, като добави изискването за дългосрочен ангажимент по въпроса.

В рамките на обиколката му се проведоха срещи с ключови правителствени представители и дипломати от 32-те държави-членки на НАТО. Тези разговори акцентираха както върху зададената финансова цел, така и върху подкрепата за Украйна и нарастващото напрежение в Близкия изток след израелската атака върху ирански ядрени обекти в нощта между четвъртък и петък.

Посещения в Лондон, Рим и Стокхолм

В Лондон Рюте се срещна с британския премиер Киър Стармър и изнесе реч в мозъчния тръст „Чатъм Хаус“, където заяви, че очаква държавите от НАТО да се ангажират с „голямо увеличение“ на военните разходи по време на срещата в Хага. Той похвали британския стратегически преглед за отбрана и отбеляза, че проектът за повишение на бюджета до 3% от БВП подкрепя целите на алианса. Рюте подчерта, че всяка страна работи по свой цикъл и не счита, че съществува съществено несъответствие между европейските държави броят и амбициите на алианса.

Генералният секретар предупреди, че страни, които не увеличат разходите си, рискуват да станат уязвими и да се наложи да „учат руски език“. Според него е решаващо НАТО да направи „квантов скок“ в отбраната, включително чрез разширяване на бронираните машини, артилерийските снаряди и противовъздушната отбрана, тъй като Русия може да използва сила срещу алианса в следващите пет години.

В Рим Рюте участва в среща на външните министри от формата „Ваймар плюс“, посветена на подкрепата за Украйна. Участниците се договориха да наложат допълнителни санкции срещу Русия, засягащи енергийния и банковия ѝ сектор. Италианският външен министър Антонио Таяни заяви, че страната му се нуждае от около десетилетие, за да достигне новите цели за военни разходи, но изрази увереност в постигането на договореност по време на срещата в Хага.

В Стокхолм Марк Рюте се срещна с новия шведски премиер Улф Кристершон, който заяви подкрепата си за целта на НАТО от 5% военни разходи и уточни, че разпределението ще включва 3,5% за основна отбрана и 1,5% за гражданска отбрана и киберсигурност. Швеция планира постепенно да повиши разходите си от сегашните около 2,7% от БВП до зададените цели към 2030 г.

Преход от „мирен дивидент“ към по-големи военни бюджети

Британският „Телеграф“ посочва, че призивите за увеличение на разходите за отбрана маркират края на ерата на „мирния дивидент“, когато пари, отделяни за армията, бяха пренасочвани към социални и вътрешни програми. Изданието обръща внимание, че по-високите военни разходи ще изискват съкращения в други сектори на държавните бюджети, което поставя предизвикателства пред европейските правителства.

Според анализ на Ройтерс, изготвен от експерта по инвестиционни стратегии Йоахим Клемент, европейският „суперцикъл“ в отбраната ще доведе до премахване на опасенията от бюджетен дефицит в сектора. По-рано някои инвеститори са предполагали забавяне на превъоръжаването, но на фона на войната в Украйна и нарастващите заплахи се очаква значително увеличение на военните бюджети на страните членки.

Клемент изтъква, че докато само Полша достига целта от 3,5% за основни военни разходи, други като САЩ и Естония застрашават тази граница. Ако водещите европейски страни като Великобритания, Франция, Испания и Италия увеличат разходите си до това ниво към средата на 30-те години, техните годишни бюджети за отбрана ще трябва да нараснат със значителни суми – около 40 милиарда долара на държава.

НАТО срещу новите предизвикателства

Рюте заяви, че НАТО трябва да се превърне в по-силен и по-справедлив съюз, който действа твърдо, за да осигури сигурността на своите членки. Той подчерта, че „надеждата не е стратегия“ и че алиансът трябва да се адаптира към новите реалности, където руските ракети с ново поколение застрашават сигурността в Европа със скорост над звуковата.

Генералният секретар очаква до края на годината всички членки да достигнат настоящата цел от 2% от БВП за отбрана, която е в сила от 2014 г., но настоява за приспособяване към по-високата, предложена от НАТО, цел от 5%. Той също така подчерта нуждата от деескалация на напрежението в Близкия изток, след израелската атака върху Иран, като посочи, че дипломацията и сътрудничеството с ключови съюзници като САЩ са първостепенни задачи в момента.