Макрон планира признаване на Държавата Палестина, провокирайки международни реакции

Френският президент Еманюел Макрон възнамерява да признае Държавата Палестина по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН през септември в Ню Йорк, предизвиквайки различни реакции сред световните страни. Допълнително и Канада обяви сходно намерение, а Португалия разглежда подобна възможност, докато Великобритания поставя условия, при които би признала палестинската държава, ако Израел не ги изпълни. Испания, която вече е признала Държавата Палестина, поздрави решението на Франция, но Италия, с по-въздържан подход, го определи като потенциално контрапродуктивно. Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира намерението на Макрон с думите: „Той е добро момче и аз го обичам много, но онова което той казва, няма значение“.

Исторически и политически контекст на признаването на Палестина

Палестинската независимост бе обявена от Организацията за освобождение на Палестина през 1988 г. Оттогава 147 от общо 193 страни-членки на ООН са признали палестинската държава, включително и България. Франция отдавна подкрепя решението с две държави като решение на израело-палестинския конфликт, имайки предвид границите отпреди Шестдневната война през 1967 г. Въпреки дългосрочния интерес, Париж досега не предприемаше конкретни стъпки за признаване, защото смяташе, че няма подходящ момент за такова решение, отбелязва френският вестник „Монд“.

Сравнението с признанието на Косово също е уместно – когато Косово обяви независимост, палестинците видяха примера като път за собствената си държавност. Косово беше признато от Франция и САЩ, които сега критикуват Макрон. Италия, която призна Косово, сега изразява резерви към признаването на Палестина. Испания, признала Палестина, все още не е признала Косово, докато Израел призна Косово преди няколко години, но сега е критичен към инициативата на Париж, посочва „Таймс ъв Израел“.

Политиката на Франция спрямо международно спорни територии

Процесът на признаване на нови държави е сложен и Франция подхожда с внимание, като отчита геополитическите последици. Ако Макрон реализира плана си, Франция ще извади Палестина от списъка на непризнатите страни, включващ няколко спорни територии по света. През последните години Париж е признал Косово (2008) и Южен Судан (2011), но избягва признание на други области.

Сред нерегулярно признатите територии е Сомалиленд – бивша британска колония в Източна Африка, която обяви независимост през 1991 г. При все наличието на държавни атрибути, не е признат от нито една страна членка на ООН. Въпреки някои инициативи, Франция поддържа позиция за запазване на териториалната цялост на Сомалия, като отчитат и регионалните съюзи и стабилността на Африканския рог. Анализаторката Соня Льо Гуриелек описва непризнаването на Сомалиленд като „форма на лицемерие“, но френската политика оставя място на компромис с континенталната общност.

Друг пример в Африка е Азауад в северната част на Мали, обявен за независима територия през 2012 г., което Париж обявява за недействително, но при операции срещу джихадисти подкрепя определени бунтовнически групи в региона, без да се отказва официално от подкрепата за цялостта на Мали.

В Северна Африка е конфликтът за Западна Сахара между Алжир и Мароко, където Франция наскоро призна мароканския суверенитет, което вбеси Алжир, а независимостта, обявена от „Фронт Полисарио“ през 1976 г., не е призната от Париж.

Други примери за непризнати и частично признати държави

На азиатския континент Франция също не признава няколко спорни територии. Сред тях е Белуджистан, който през май лидерът на белуджите Мир Яр Белудж заяви, че е независима държава от 1947 г. Франция поддържа силни отношения с Пакистан и счита белуджките сепаратисти за терористи, което допълнително усложнява ситуацията.

Северна Корея е призната формално от над 160 държави, но не и от Франция и Естония. Париж изисква от Пхенян отказ от ядрената програма и подобряване на човешките права, за да започне признаване.

По отношение на Тайван Франция запазва прагматична позиция, балансирайки между икономическите си отношения с Китай и търговските връзки с Тайван.

В постсъветското пространство Франция поддържа териториалната цялост на Грузия и не признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия, които са признати само от ограничен брой държави и са подкрепяни от Русия. Същата позиция има и относно Приднестровието в Молдова, което се смята за руски сателит и заплаха за суверенитета на Молдова.

Франция също не признава Севернокипърската турска република, застъпвайки се за двузонна и двуобщностна федерация на Кипър, както и запазване на статуквото по въпроса.

Фиктивен дипломат в Индия

Паралелно с тези геополитически въпроси, във Франция бе отбелязана и необичайна история за индиец, който се представяше за посланик на четири несъществуващи държави – Западна Арктика, Саборга, Пулвия и Лодония. 47-годишният Харш Вардахан Джаин от Газиабад, щата Утар Прадеш, водел охолен живот и използвал фалшиви дипломатически номера на автомобили, като публикувал снимки с индийски политици. Той е осъществявал измами чрез обещания за работа в „посочените“ държави срещу заплащане. При ареста му бяха намерени 53 500 долара в кеш, фалшиви паспорти и подправени документи с печати на индийското министерство на външните работи, съобщиха френските агенции Франс прес и Бе Еф Ем Те Ве.

Тези сложни случаи и примери показват, че въпросите за признаването на независимостта и държавността са силно повлияни от международната политика, регионалните интереси и дипломацията, като Франция се откроява с балансирана, макар и понякога противоречива, позиция по отношенията си с различни спорни територии и държави.