Кметът на истанбулския район Есенюрт Ахмет Йозер е осъден за тероризъм
Йозер от Републиканската народна партия бе обвинен в връзки с ПКК, присъдата предизвика критики и тревоги за политически натиск
Ахмет Йозер, кмет на истанбулския район Есенюрт и член на основната опозиционна Републиканска народна партия (CHP), бе осъден на повече от шест години затвор по обвинение в тероризъм. Присъдата бе постановена на заседание в затворническия комплекс „Мармара“ в Силиври, месеци след като Йозер бе освободен под гаранция в очакване на съдебния процес, съобщи Центърът за свобода в Стокхолм, позовавайки се на вестник „Биргюн“.
Обвиненията и контекстът на делото
Прокуратурата обвинява Йозер в членство в Кюрдската работническа партия (ПКК) – организация, която е забранена в Турция и е определена като терористична както от нея, така и от западните и съюзници. Това се случва въпреки последните правителствени сигнали за подкрепа на усилия за прекратяване на продължаващия дълго време конфликт с ПКК.
Делото срещу Йозер се основава на твърдения, че Републиканската народна партия и прокюрдски политически формации неформално са координирали издигането на кандидати в някои градове, за да избегнат разпиляване на опозиционния вот. Прокуратурата определя тази практика като „градски консенсус“ и я представя като прикрита форма на сътрудничество с ПКК.
Самият Ахмет Йозер отхвърли обвиненията и ги определи като несправедливи. Той заяви, че предполагаемата координация представлява законна политическа дейност и не съществуват конкретни доказателства за връзка между него и ПКК. По време на защитата си Йозер акцентира, че никога не е участвал в дейността на въоръжена организация и описа предварителния арест като сериозно лично изпитание. „През целия си живот съм се противопоставял на насилието и съм защитавал мирното съжителство“, каза той пред съда.
Реакции и последствия от присъдата
Адвокатът на Йозер, Хюсеин Ерсъз, остро разкритикува съдебното решение, посочвайки, че то се базира на предположения, а не на реални доказателства. По думите му обвинението се е позовало на избирателни цитати от представители на ПКК, за да подкрепи тезата за проникване на организацията в общините чрез „градския консенсус“, без да е представено доказателство за тайно споразумение или координация, ръководена от групировката.
Заседанието се проведе в присъствието на семейството на Йозер, редови членове на Републиканската народна партия и нейната лидерска фигура Йозгюр Йозел. След задържането на Йозер през октомври 2024 г. и месеци престой в предварителния арест, заместник-управителят на Истанбул Джан Аксьой бе назначен за държавен попечител на Есенюрт, което предизвика протести и критики от опозицията, считаща това за политически мотивирано действие, нарушаващо демократичните принципи.
Йозер е избран за кмет през март 2024 г. с подкрепа от прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите (DEM). Есенюрт е най-гъсто населеният район в Турция с около един милион жители.
Съдебен натиск върху опозицията
През последните месеци Републиканската народна партия е изправена пред засилен съдебен натиск. Според доклад на партията, озаглавен „Съдебната власт срещу избирателната урна: анатомия на един преврат“, публикуван през октомври 2025 г., 16 нейни кметове са зад решетките, а в 13 общини са назначени държавни попечители.
В документа се изразяват притеснения относно масовите арести и обвиненията в политически мотивирано преследване, както и отнемането на властта в общини, спечелени от опозицията на изборите през 2024 г. Партията посочва, че разследванията и съдебните действия се засилили след ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу през март 2025 г., който тя определя като най-видим пример за натиск върху опозицията.
Републиканската народна партия обвинява властите в използване на съдебната система „като политическо оръжие“ с цел отменяне на изборни резултати, неблагоприятни за управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Значението на случая за турската политика
Случаят с Ахмет Йозер и свързаните с него обвинения и присъди илюстрират напрежението между управляващите и опозиционните сили в Турция. Те подчертават сложната ситуация около вътрешнополитическите конфликти, използването на съдебната власт и възможното влияние на забранени организации върху местната власт.
