Китай анализира последиците от иранския конфликт и търси стратегически решения
Пекин критикува САЩ за конфликти, наблюдава икономическите ефекти и търси алтернативи за петролни доставки
Китайските държавни медии описват Съединените щати като главен виновник за разпалване на конфликти в света, като дори използват карикатури, в които САЩ са изобразени като дявол, подпалващ света с бомби. Въпреки това войната в Иран не заема централно място в китайските медийни съобщения, тъй като в момента в страната се провежда Националният народен конгрес – едно от най-значимите вътрешнополитически събития за годината, отбелязва германската обществена медия АРД.
Икономически последици от войната в Иран
В отразяването на конфликтите около Иран китайските медии отделят голямо внимание на въздействието върху световната икономика. Особено се подчертава нарушаването на корабоплаването през Ормузкия проток, важен морски път за търговията с петрол. Това води до покачване на цените на енергията, по-високи транспортни разходи и увеличение на застраховките за танкерите.
Въпреки това малко се говори за това как тези събития ще повлияят върху Китай, макар страната да е втората по големина икономика в света и миналата година да е закупила 80% от иранския петрол, въпреки международните санкции срещу Техеран. Вносът от Иран формира около 12% от общия китайски петролен внос, което показва, че Иран е по-силно зависим от Китай, отколкото обратното.
Загриженост за транспорта през Ормузкия проток и алтернативни стратегии
Обаче Китай е особено зависим от доставките на петрол от страните в Персийския залив като Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства, които също използват Ормузкия проток за транспорт. Прекъсването на корабния трафик през пролива предизвиква „много голяма загриженост“ в Пекин, според Ангела Щанцел от берлинската фондация „Наука и политика“.
Като възможен алтернативен източник Китай би могъл да увеличи вноса на руски петрол и газ, което е „относително евтина и лесна опция“, тъй като Русия също има силна икономическа зависимост от Китай. Въпреки това, според експертката Щанцел, Пекин предпочита да оказва натиск върху Иран за повторно отваряне на Ормузкия проток.
Китай и международното право – двойни стандарти?
През последните дни Китай многократно осъди военните действия на САЩ и Израел срещу Иран, подчертавайки, че те представляват нарушение на международното право, тъй като нямат одобрение от Съвета за сигурност на ООН, заяви говорителка на китайското външно министерство. По този повод китайското ръководство обяви намерението си да изпрати специален пратеник в региона за посредничество.
В същото време германската медия припомня, че Китай досега не е осъдил военното нахлуване на Русия в Украйна, което също е нарушение на международното право. Китай поддържа близки партньорски отношения както с Русия, така и с Иран, като военните сили на трите държави са провеждали съвместни военноморски учения няколко пъти през последните години.
Подкрепа и доставки с двойна употреба
Иран и Русия си оказват взаимна подкрепа в оръжейната сфера, а Китай доставя на двете страни стоки с двойна употреба – материали и технологии, които могат да се използват както в гражданската, така и в военната сфера. В момента Иран използва тези доставки за защита от нападенията на САЩ и Израел.
Някои анализатори предполагат, че една от причините за военните удари на САЩ срещу Иран е опитът да се спре Китай да въоръжава и обезпечава Техеран допълнително, отбелязва Ангела Щанцел.
Стратегическо разгръщане и търсене на алтернативни маршрути
Китай разполага с големи запаси от петрол, особено от ирански произход, което осигурява известна защита на икономиката от краткосрочни колебания в цените и прекъсвания на доставките. Според анализатори тези запаси възлизат на около 900 милиона барела, позволяващи преодоляване на времеви сривове в снабдяването.
Освен това Китай тества възможностите за използване на Северния морски път през Арктика като алтернативен транспортен коридор. С това сътрудничи и с Русия, като този маршрут, понякога наричан „арктически път на коприната“, е привлекателна алтернатива на Ормузкия проток, макар и силно зависещ от климатичните условия, посочва Ангела Щанцел.
