Казахстан предлага решителни стъпки за подкрепа на развиващите се страни без излаз на море

Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев изнесе значима реч по време на Третата конференция на ООН, посветена на развиващите се страни без излаз на море (РСБИМ), която се проведе в туркменския град Аваз. В словото си той акцентира върху глобалните предизвикателства, пред които са изправени тези страни, както и върху необходимостта от засилено международно сътрудничество за преодоляването им.

Казахстан – активен участник в международната подкрепа за РСБИМ

В изказването си президентът Токаев изрази благодарност към туркменистанския си колега Сердар Бердимухамедов за инициативата и организацията на конференцията, както и към генералния секретар на ООН Антониу Гутериш за посветената работа по въпросите на РСБИМ.

Той припомни, че Казахстан е имал ключова роля в този процес още преди повече от 20 години, когато организира Първата конференция на ООН за РСБИМ. Тогава в Алмати бе приета Програмата за действие, която за първи път включи проблемите на РСБИМ в глобалния дневен ред за развитие.

„Днес отново се събрахме в Аваз, за да направим нови стъпки напред в изпълнението на поставените задачи“, подчерта президентът, отбелязвайки, че групата на 32-те развиващи се страни без излаз на море обединява повече от половин милиард души. Много от тях продължават да срещат сериозни трудности при достъпа до финансиране, технологии и световни пазари.

Основни предизвикателства и необходимостта от международно сътрудничество

Токаев акцентира върху продължаващите проблеми с регионалните транспортни връзки, които са една от главните пречки пред икономическото развитие на РСБИМ. Тези ограничени транспортни маршрути водят до високи транзитни и търговски разходи, уязвимост спрямо геополитическите фактори и неблагоприятно отражение върху благосъстоянието на гражданите и конкурентоспособността на страните.

„Тези пречки още повече задълбочават конфликти, икономически санкции и прекъсвания в глобалните вериги за доставки“, допълни той. Въпреки тези трудности, Казахстан отстоява позицията, че РСБИМ трябва да бъдат равнопоставени партньори при вземането на решения на международно ниво и че техният глас следва да бъде по-силен.

Президентът изрази подкрепа за Авазката програма за действие, която служи като ключова пътна карта за устойчиво и приобщаващо развитие. Той подчерта нуждата от политическа подкрепа от страна на транзитните държави, международните организации и финансовите институции, както и от иновативни финансови инструменти за инвестиции в сектори като транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура.

Климатични предизвикателства и предстоящи инициативи

Друг важен проблем, разгърнат в речта на Токаев, са климатичните изменения, които засягат сериозно много от страна от РСБИМ. Проблеми като дефицит на вода, топене на ледници и опустиняване изискват координирани регионални действия и международна подкрепа.

„Мерките срещу изменението на климата трябва да бъдат балансирани и инклузивни, като отчитат обоснованите нужди на развиващите се страни“, каза президентът. Той покани международната общност да участва в Регионалната екологична среща на високо равнище, която ще се проведе в Астана през април следващата година в партньорство с ООН. Целта на тази среща е да се засилят съвместните усилия за преодоляване на климатичните предизвикателства.