Израел показва решимост да отстрани Али Хаменей и да промени режима в Иран

Израел демонстрира решимост да отстрани върховния лидер на Иран Али Хаменей и да разбие религиозната система на управление, установена през 1979 г., съобщиха източници към началото на тази седмица. Министърът на отбраната на Израел, Израел Кац, заяви, че „не може да се позволи Али Хаменей да продължи да съществува“, което подчертава сериозността на намеренията на Тел Авив.

Възможните последствия от подобна стратегия обаче носят значителни рискове и не гарантират стабилност. В момента Израел атакува ирански цели, които не са свързани с ядрени или ракетни съоръжения, според иранската държавна телевизия, което допуска, че намеренията надхвърлят обичайните военни операции и са насочени към промяна на политическата система в Техеран.

Израелската стратегия и международните реакции

Никол Грайевски от фондация „Карнеги“ изрази мнение пред АФП, че ударите са по-скоро насочени към сваляне на режима, отколкото само към спиране на ядреното развитие на Иран. „Израел целенасочено удря не само военни и ракетни обекти, но и лидери, както и символи на режима“, поясни тя.

След клането, извършено от „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., Израел вече не се колебае да ликвидира ключови фигури, смятани за недосегаеми. Така беше и при клането на проиранския лидер на „Хизбула“ Хасан Насралла в Бейрут през октомври, като усилията на страната стават все по-агресивни и целенасочени.

Западните държавни лидери, обаче, проявяват сериозни опасения. Падането на режима може да доведе до хаос, предупреждава френският президент Еманюел Макрон, който напомня за неуспешните опити с военна намеса в Ирак (2003) и Либия (2011), довели до продължителни конфликти и граждански войни. „Най-голямата грешка е използването на военни средства за смяна на режима в Иран“, заяви Макрон по време на срещата на върха на Г-7 в Канада.

Възможни последици и вътрешни фактори в Иран

Свързаните с Революционната гвардия при сваляне на сегашния режим могат да наложат по-радикален и нестабилен режим, което поражда опасения за бъдещето на страната и региона. Грайевски отбелязва, че „ако режимът падне, има вероятност властта да премине в ръцете на силови структури, а не на либерално демократично управление“.

Опозиционните движения в Иран са разделени и не единодушни по отношение на насилствените действия на Израел. Реза Пахлави, живеещ в САЩ и подкрепящ възстановяването на отношения с Израел, не осъжда ударите, но други опозиционни групи като „Муджахидини на народа“ (МЕК) имат по-поляризирани позиции, като последната често е критикувана за подкрепата си към бившия иракски лидер Саддам Хюсеин.

Професор Томас Джуно от Отавския университет коментира, че няма ясна и организирана демократична алтернатива на сегашния режим, а представената подкрепа за Пахлави в страната може да бъде преувеличена. Според него е възможен сценарий с военен преврат или преход към военна диктатура.

Етническо разделение и регионална нестабилност

Освен вътрешните политически фактори, сложната етническа структура на Иран също представлява потенциален източник на нестабилност. Страната включва големи кюрдски, арабски, белуджки и тюркски малцинства, което може да бъде използвано от враждебни на Техеран сили за засилване на разединението.

Грайевски предупреждава, че държави, враждебни на Иран, вероятно ще се опитат да експлоатират етническите различия за свои интереси. Според анализатори от американския мозъчен тръст Soufan Center подобен сценарий може да доведе до по-мащабна регионална дестабилизация, превъзхождаща последствията от свалянето на режима в Ирак.