Имиграцията спасява Австрия от демографски упадък и расте населението

Населението на Австрия расте единствено заради имиграцията, като без този фактор страната би регистрирала значителен спад до равнищата отпреди повече от половин век, сочат данни на Статистическата служба на Австрия от последното десетилетие. Миналата година близо 2,5 милиона души с мигрантски произход са живели в страната, като голяма част от тях се чувстват по-силно свързани с Австрия, отколкото с родните си държави.

Влиянието на миграцията върху демографията на Австрия

Според годишника „Миграция и интеграция 2025“ делът на хората, родени в чужбина, през миналата година е достигнал близо 28% от общото население. Това е ръст от 696 100 души спрямо 2015 година, когато делът е бил 21,4% (1,81 милиона души). Тези показатели показват, че населението на Австрия се увеличава само благодарение на непрекъснат приток на имигранти, докато естественият прираст е отрицателен поради ниската раждаемост.

Статистическата служба предупреждава, че без миграция населението на страната ще намалее в дългосрочен план до нивата от 1950 година. През 2023 година са родени 77 238 деца, но са починали 88 486 души, което потвърждава демографския натиск без имигранти.

Състав и тенденции при имигрaнтското население

Изследването включва както първото поколение имигранти (родени в чужбина), така и второто поколение – родените в Австрия лица с родители без австрийско гражданство. Най-големите групи сред чуждестранните жители са германци (239 452), следвани от румънци (155 715), турци (124 788) и сръбски граждани (122 459). Сред другите значими групи са унгарци, хървати, сирийци, босненци, украинци и поляци.

От началото на 2020 г. най-голям ръст в абсолютни числа е регистриран при украинците (+76 300), сирийците (+53 300), германците (+39 500), румънците (+32 300) и хърватите (+25 800).

Стефан Марик-Лебек от Статистическата служба коментира: „Миграцията е централен фактор за демографското развитие в Австрия. От много години населението нараства изключително благодарение на миграцията.“

Изследване на интеграцията и чувството за принадлежност

В доклада е анализирано и отношението към интеграцията сред населението с и без миграционен произход. Резултатите показват, че над 75% от родените в чужбина се чувстват принадлежащи към Австрия. Особено високо е чувството за принадлежност сред имигрантите от Сирия (83,6%), Босна и Херцеговина (79,8%) и Сомалия (78,3%). Най-слаба е тази връзка сред украинците (64,7%). Гражданите на Афганистан и Русия се чувстват най-малко свързани с родната си страна.

Чужденците, родени в Австрия, са по-скептични към съжителството с местните жители – 46,2% го оценяват като „по-скоро лошо“ или „много лошо“, а само 20,9% го смятат за „добро“ или „много добро“. Този дял намалява през последните три години. За разлика от тях, имигрантите оценяват съжителството положително (57,9%). По-честите контакти с австрийци подобряват възприятието спрямо интеграцията.

Използване на езика в мигрантската общност

Езикът, на който комуникират имигрантите, също е изследван. Около 45% заявяват, че вкъщи говорят предимно или изключително на родния си език. Малко над 16% използват немски език предимно или изключително в близкото си обкръжение, а почти една трета разговарят на немски с приятелите си. В същото време малко над 20% общуват с приятелите си предимно на родния език.

Поглед към бъдещето на населението в Австрия

Прогнозите на Статистическата служба сочат, че при същите тенденции числеността на населението ще надхвърли 10 милиона през 2069 година и ще достигне около 10,2 милиона през 2080 г., което е увеличение с 11% спрямо 2024 г. Без миграция населението би намаляло до приблизително 6,9 милиона души – с 24% по-малко спрямо 2024 г., и ще се върне към нивата отпреди около 70 години.

Австрийската министърка на интеграцията Клаудиа Плаколм подчертава необходимостта от по-голяма ангажираност и готовност за интеграция на имигрантите в обществото.