Илхан Кючюк за бъдещето на ЕС и необходимостта от по-голяма интеграция
Евродепутатът акцентира върху избора между федерализация и статукво в ЕС, ролята на България и новите геополитически реалности
Българският евродепутат Илхан Кючюк от група „Renew Europe“ заяви пред БТА, че Европейският съюз (ЕС) е динамичен организъм, който трябва да се адаптира към съвременните предизвикателства. Той подчерта необходимостта от решаване на ключов въпрос: дали ЕС иска да запази статуквото, при което всяка държава води собствена външна политика, или да се насочи към по-голяма федерализация с единна външна политика.
Кючюк отбеляза, че този дебат за бъдещето на Европа не се води толкова открито и няма сериозно желание да се обсъжда съществената промяна. Според него е време ЕС да направи избор дали 27-те държави членки ще се движат със същата скорост или ще се приемат нови модели, които отразяват различните амбиции и темпове на развитие.
Концентричните кръгове в ЕС
Евродепутатът анализира тенденцията към формиране на концентрични кръгове в Европейския съюз. Тези, които желаят по-интензивно участие в европейските решения и стремеж към по-голяма стратегическа автономия, ще се движат по-бързо и ще задълбочават сътрудничеството си. Обратно, държавите, които се намират във „външния кръг“, ще се придвижват по-бавно и постепенно ще се раздалечават от централния екип, който взема решенията.
Кючюк подчерта, че България е имала възможността да бъде в „първия кръг“, благодарение на членството си в Шенген и еврозоната. Въпреки това пред страната стои въпросът дали формалното членство ще й осигури дългосрочно място в центъра на европейските решения.
Реформата на начина на вземане на решения в ЕС
Относно идеята за отпадане на принципа на консенсус при вземането на решения, Кючюк посочи, че ключово е да се изясни какъв тип Обединена Европа се желае. Ако ЕС остане разхлабен съюз от много държави, замяната на консенсуса с квалифицирано мнозинство няма да ускори решенията или да увеличи геополитическата му тежест.
Евродепутатът също отхвърли твърдения, че използването на квалифицирано мнозинство би ощетило българския национален интерес, особено по въпроса за разширяването на ЕС и бъдещото членство на Северна Македония. Той заяви, че в основните дебати не се обсъжда прилагането на квалифицирано мнозинство при вземането на решения за разширяване.
Инструментът „Мерки за сигурността на Европа (SAFE)“ и националният план за отбрана
На 15 януари Европейската комисия одобри българския национален план за отбрана по линия на инструмента SAFE. Кючюк акцентира, че този инструмент поставя силен фокус върху приоритетите на ЕС за изграждане на стратегическа автономия чрез развитие на собствени отбранителни способности. Според него обаче успехът зависи и от извършването на необходимите реформи на национално ниво.
Евродепутатът обърна внимание и на промяната в геополитическата среда – в условията на засилващи се международни напрежения ЕС все по-малко може да разчита на дългогодишни партньори и приятели. Това налага Съюзът да разчита основно на собствените си възможности и ресурси за сигурност и отбрана.
Бъдещето на ЕС в променящия се свят
Кючюк подчертава, че Европейският съюз трябва да направи решителен избор относно модела на своето развитие. Това включва ясно определяне на степента на федерализация и на начина, по който ще се вземат решенията, както и приемане на реалността за разликите между държавите членки по отношение на амбиции и скорост на интеграция.
Според него, без такава посока, ЕС рискува да се превърне в геополитическо „джудже“, неспособно да се справи с предизвикателствата на съвременния свят.
