Япония увеличава усилията за разрастване на своите сили за самоотбрана
Страната се сблъсква с демографски и социални предизвикателства, въпреки модернизацията и разширяването на бюджета за отбрана
Япония увеличава усилията си за разрастване на въоръжените си сили на фона на растящите напрежения в Източна Азия и предстоящата 80-годишнина от края на Втората световна война. Въпреки пацифистката политика, насочена към ограничаване на военните действия след поражението през 1945 г., страната полага усилия да привлече млади хора за служба, но се сблъсква с предизвикателства, свързани с демографски и социални фактори.
На остров Окинава, ключова стратегическа зона за наблюдение на Китай и Тайван, младият наборник Такума Хияне, с лице, покрито с маскировъчна боя, преминава през интензивни военни тренировки, подготвяйки се да изпълнява задачи на предната линия на отбраната. След като завършва гимназия през март тази година, 19-годишният Хияне изглежда мотивиран от желанието да помага при природни бедствия и да бъде полезен на страната си.
Предизвикателства пред японската армия
Японското министерство на отбраната планира да увеличи бюджета за отбраната си до 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) до края на финансовата 2027-2028 година. Този стремеж бе засилен и под натиск от американската администрация на Доналд Тръмп, която насърчава Япония да инвестира още повече в сигурността си.
Въпреки тези усилия, към момента само половината от планираните 20 000 нови военнослужещи за 2023 г. са привлечени, като около 10% от 250 000 щатни длъжности остават незаети. Основните причини за затрудненията в набирането са опасностите, свързани с военната служба, ниското заплащане и ранното пенсиониране на 56 години. Освен това, ниският процент на раждаемост и демографският спад в Япония допълнително усложняват ситуацията.
Разнообразните роли в съвременната отбрана
Войници като Кадзуки Ишиори от пехотен полк в Окинава подчертават, че увеличаването на бюджета може да подобри условията на труд чрез модернизация на инфраструктурата и повишаване на социалните придобивки. Според него, военните търсят специалисти с различни умения, от киберсигурност, въздушно-космическа отбрана и радиоелектронна борба до разузнаване.
Шигеру Ишиба, японският премиер, постави увеличаването на числеността на Силите за самоотбрана като приоритет, като реакция на променящия се международен контекст и възможността за регионални конфликти, особено във връзка с потенциалните амбиции на Китай към Тайван.
Историческо наследство и обществено мнение
Милитаристкото минало на Япония оставя дълбоки следи в обществените нагласи. Конституцията, създадена след Втората световна война под въздействието на САЩ, забранява използването на военна сила за агресивни действия, а въоръжените сили не са признати официално за армия. Това се отразява и в общественото мнение: според проучване на „Галъп интернешънъл“ от миналата година, едва 9% от японците биха воювали за страната си, докато половината отказват.
Рьоичи Орики, бивш началник на Съвета на началник-щабовете на Силите за самоотбрана, подчерта, че досега японското общество е залагало на идеалите на дипломацията, но сега е необходимо по-обективно разбиране на реалностите на националната отбрана.
Япония се намира пред сложен баланс между пацифистките традиции и необходимостта да се адаптира към новите геополитически условия в региона на Азия и Тихоокеанския регион.
