Грузинският парламент одобри закон за чуждестранните агенти след масови протести
Новият закон предизвика опасения за гражданските права и бъдещето на демокрацията в страната

Грузинският парламент днес одобри закон, вдъхновен от американския модел за "чуждестранните агенти", който ще замени предишния текст за "чуждестранното влияние". Този закон предизвика масови протести през 2024 г. и е приет в контекста на политическа криза в страната.
От края на 2024 г. Грузия е разтърсвана от ежедневни протести. Правителството на партията "Грузинска мечта" е обвинявано в авторитарен завой и опити да имитира Русия. През 2024 г. партията прие закон за "чуждестранното влияние", който бе разглеждан от критиците като инструмент за преследване на неправителствени организации, несъгласни с правителствения курс.
Въпреки масовите протести, законът изискваше от неправителствените организации, които получават над 20% от финансирането си извън Грузия, да се регистрират в администрацията. Опозицията и западните страни сравниха този текст с руския закон за чуждестранните агенти, който Кремъл използва за ограничаване на гражданското общество.
Одобрение на новия закон
През февруари "Грузинска мечта" обяви намерението си да замени закона с текст, който да бъде копие на американския "Закон за регистрация на чуждестранните агенти". Днес депутатите гласуваха за новия закон с 86 гласа "за". За да влезе в сила, той трябва да бъде подписан от президента.
Американският закон, приет през 1938 г., изисква от всяка компания, представляваща чужда държава или организация, да декларира дейността си пред американските власти. Председателят на парламента Шалва Папуашвили подчерта, че приемането на новия закон ще разсее "подвеждащи твърдения", че грузинските закони не отговарят на международните стандарти.
Опасения за гражданските права
Въпреки това, грузински анализатори и правозащитни организации изразиха опасения, че новият закон може да бъде използван от правителството за още по-силно заглушаване на гражданското общество и опозицията. Експертът Гела Васадзе заяви, че "демократичните спирачки и противотежест", налични в САЩ, правят невъзможно използването на подобни закони по недемократичен начин. Въпреки това, той подчерта, че в Грузия липсват гаранции, че този закон няма да даде на властите правомощия да закрият всяка неправителствена организация или медия.
Контекст на протестите
След парламентарните избори през октомври миналата година, спечелени от "Грузинска мечта", в Грузия избухнаха протести. Опозицията обяви вотът за фалшифициран, а демонстрациите се засилиха, след като премиерът Иракли Кобахидзе обяви в края на ноември, че правителството няма да започне преговори за присъединяване към ЕС преди 2028 г. "Грузинската мечта", на власт от 2012 г., е обвинявана, че отклонява страната от европейския й път.