Гръцката икономика страда от изтичането на мозъци и демографската криза
Намаляващото население и ниската раждаемост заплашват бъдещето на Гърция, сочи анализ от експерти и официални лица в парламента
Икономическите последици от изтичането на мозъци и демографската криза в Гърция се задълбочават, предупреждават експерти и официални лица. Тези процеси нанасят сериозни вреди на икономиката и заплашват бъдещето на страната, сочи материал на електронното издание на вестник „Катимерини“.
По време на специална конференция в гръцкия парламент, посветена на демографските предизвикателства пред страната, Фай Макандаси, директор по изследванията в гръцката статистическа агенция „Дианеосис“, представи задълбочен анализ на негативното влияние от изтичането на мозъци. Този процес се е ускори през финансовата криза в Гърция през последното десетилетие, като според данните над 420 000 млади гърци са напуснали страната. Това е довело до значителни икономически загуби, включително пропуснати ползи от труд и данъци на стойност над 63 милиарда евро, както и повече от 8 милиарда евро безвъзвратно изгубени инвестиции в образование, посочва БТА.
Демографските тенденции и техните ефекти
Официалните статистически данни и прогнози потвърждават сериозните демографски проблеми пред Гърция. Населението на страната намалява от 11,2 милиона души през 2005 г. до около 10,4 милиона през 2020 г. През 2025 г. са регистрирани 68 309 раждания, докато смъртните случаи са 125 873, което е почти двойно повече. Прогнозите предполагат, че населението може да спадне до 9,03 милиона през 2050 г. и да достигне около 6,3 милиона до края на този век.
В този контекст председателят на гръцкия парламент Никитас Какламанис предупреди, че ако подобни демографски тенденции се задържат, „историците на бъдещето ще опишат общество и държава, които извършват постепенно демографско самоубийство“.
Причини и възможни решения
Изследователи, работещи по този въпрос, посочват като основни пречки за развитието на гръцките семейства високите разходи за отглеждане на деца и липсата на адекватни семейни политики. Професорът по демография Байрон Кодзаманис пояснява, че Гърция е една от европейските страни с изключително скъп процес на отглеждане на деца. Той отбелязва, че въпреки че въвеждането на специализирани мерки едва ли може напълно да възстанови нивата на раждаемост, това би помогнало да се увеличи бройката на новородените с няколко хиляди.
Демографските проучвания показват още, че гърците желаят средно по 2,3 деца, но в действителност имат около 1,3, като голямото материално бреме е основният фактор, който ограничава семействата да имат повече деца.
Перспективи за страната
Изтичането на мозъци и демографската криза представляват сериозно предизвикателство за гръцката икономика и социална структура. За да се смекчат ефектите, са необходими целенасочени държавни политики за подкрепа на семействата и стимулиране на раждаемостта. В противен случай тенденциите към намаляване на населението и обезлюдяване могат да провокират дълготрайни вреди за страната.
