Германското правителство улеснява определянето на "сигурни страни на произход"
Законопроектът на кабинета на Фридрих Мерц ускорява процеса и въвежда нови страни в списъка, за да ограничи молбите за убежище
Германското правителство одобри законопроект за улесняване на процеса по определяне на „сигурни страни на произход“ за мигрантите, което може да доведе до ограничаване на молбите за убежище в страната. Решението бе взето от кабинета на канцлера Фридрих Мерц и допуска, че в бъдеще правителството ще може по-бързо да решава кои държави да бъдат включени в този списък.
Промени в процеса на определяне на безопасни държави
Досега категоризацията на държавите като „сигурни страни на произход“ трябваше да бъде одобрена от Бундесрата – горната камара на германския парламент. С предложената реформа тази процедура се опростява, като правителството ще има повече оперативна свобода в определянето на такива страни.
Според германското законодателство, страните, които се определят като сигурни, са тези, където хората не са подлагани на политическо преследване или нехуманни наказания. Мигрантите от тези държави обикновено много трудно получават убежище, а връщането им обратно е по-малко затруднено от правна гледна точка.
Все пак, за да влезе в сила, реформата трябва да бъде одобрена и от Бундестага.
Приоритети на новото правителство и първоначални предложения
Новият германски кабинет поставя борбата с незаконната миграция сред основните си задачи. В коалиционното споразумение на консервативния блок на Мерц и социалдемократите се посочва, че Индия, Алжир, Мароко и Тунис трябва да бъдат първите страни, които да получат статут на „сигурни“.
До момента този статус се прилага главно за страни-членки на Европейския съюз и за ограничен брой други държави. В Източна Европа страните, признати като безопасни, включват Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия, Грузия и Молдова, а в Западна Африка – Сенегал и Гана.
Значение на реформата за миграционната политика
Сближаването на процеса по определяне на „сигурни страни на произход“ с изпълнителната власт цели ускоряване на решенията и намаляване на броя на молбите за убежище, които се разглеждат като неоснователни. По този начин германското правителство се стреми да оптимизира миграционната политика и да подобри контрола върху потокa от мигранти, като същевременно улесни връщането на хора в страни, смятани за безопасни.
