Германия изпраща първата си бригада в Литва след Втората световна война
45-ата блиндирана бригада поема пост в Литва с участие на канцлер Фридрих Мерц, плановете са за разрастване до 5 000 души до 2027 г.

Германия предприема важна и символична стъпка в укрепването на Източния фланг на НАТО, като днес за първи път след Втората световна война изпраща цяла бригада на постоянна служба в чужбина – в Литва. Това решение е част от амбицията на Берлин да създаде най-могъщата конвенционална армия в Европа в отговор на нарастващата заплаха от Русия.
Германската бригада „Литва“ застава на пост в балтийската република
45-ата блиндирана бригада на Германия, наречена „Бригада Литва“, официално поема длъжността си във Вилнюс. Събитието ще бъде отбелязано с тържествен прием, в който ще участват германският канцлер Фридрих Мерц и министърът на отбраната Борис Писториус. Текущият контингент наброява около 400 военнослужещи, но догодина броят им ще се увеличи до 2 000, а през 2027 г. се очаква съставът да наброява 5 000 души, включително 200 цивилни.
Тази бригада е израз на новата военна политика на Германия, започнала след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Споразумението за нейното разполагане бе подписано още през 2023 г. и е предназначено да засили защитата на източния фланг на НАТО, граничещ с руския изключителен анклав Калининград. Присъствието на германски военни в този регион носи силна историческа и символична тежест, тъй като този район е бил сцена на нацистки престъпления.
Промяна в отбранителната политика на Германия
След Втората световна война Германия имаше пацифистка ориентация и дълго време недофинансираше своята армия, разчитайки главно на американската отбрана в рамките на НАТО. През последните години обаче политиката се променя. Първото значително увеличение на отбранителния бюджет бе осъществено по време на канцлерството на Олаф Шолц, а неговият наследник Фридрих Мерц пое още по-амбициозен курс, премахвайки тавана на дълга, предназначен за военни разходи.
Мерц подчертава, че целта му е Германия да разполага с най-силната конвенционална армия в Европа, въпреки предизвикателствата с попълването на редиците на Бундесвера, чийто състав се планира да достигне 203 000 военнослужещи до 2031 г.
Министърът на отбраната Борис Писториус посочва необходимостта делът на военните разходи да се увеличава постепенно – с по 0,2 процентни пункта годишно в следващите пет-седем години, за да стигне до 3,5% от БВП през 2032 г. Освен това се планират допълнителни инвестиции в сигурността, включително инфраструктурни проекти, които да покриват около 1,5% от БВП.
Значението на разполагането и регионалната ситуация
Германия ясно заявява своето намерение да укрепи отбраната на Източния фланг на НАТО и да възпира евентуална агресия от страна на Русия. Литва, заедно с Латвия и Естония, е членка на НАТО от 2004 г., но въпреки този статут се тревожи от възможни нападения, свързани с руската политика към региона.
През последните месеци напрежението в региона се увеличава. Издания като „Шпигел“ съобщават за наблюдения на руски шпионски самолети над Беларус по време на НАТО учения, включително такива с участието на германски войници и техника. Дронове също са използвани за наблюдение на германски операции в Литва.
В началото на деня е било регистрирано навлизане на руски изтребител в естонското въздушно пространство, което подчертава голямата активност на руски военни в района на Балтийско море. Тези събития са част от хибридна война, която Западът свързва с неотдавнашните действия на Москва.
През март Полша заедно с балтийските страни предприеха стъпки за изтегляне от международна конвенция, забраняваща противопехотни мини, оправдавайки се с нуждата от по-добра отбрана срещу руската заплаха. Германските служби за сигурност предупреждават, че Русия може да предприеме атака срещу НАТО до края на настоящото десетилетие.
Войната и символите – историческо измерение
Решението на Германия да разположи демонстративно цяла бригада в Литва, известна с взаимната история и натрупаните трагедии в региона, носи силен символичен заряд. За страна, която след Втората световна война дълго време се стремеше към пацифизъм, това е знак за нова ера в отбранителната политика и открито отстояване на националната и колективната сигурност в рамките на НАТО.
Както подчертават от германското правителство, този ход има двойна цел: да засили отбраната на Източния фланг и да демонстрира решимост в лицето на нарастващата руската военна заплаха.