Европейските съюзници спорят за гаранциите за сигурност на Украйна

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разкри вчера в България, че съюзниците на Украйна работят по създаването на солидни гаранции за сигурността на страната. Това бе съобщено две седмици след ключови срещи на върха в Аляска и във Вашингтон, където директният диалог между лидерите на САЩ, Русия и Украйна постави основите за бъдещи преговори и действия. Въпросът за сигурността на Украйна обаче се оказва особено сложен за съюзниците поради различия в подходите и интересите на водещите европейски държави.

Разногласия между Рим и Париж относно гаранциите за сигурност на Украйна

След срещата на върха във Вашингтон на 18 август, на която присъстваха сред други Доналд Тръмп, Джорджа Мелони и Еманюел Макрон, се появиха значителни разногласия около европейската политика спрямо Украйна. Италианският вицепремиер и лидер на крайнодясната партия „Лига“ Матео Салвини отправи остри критики към френския президент Макрон, особено в контекста на предложението на Франция и Великобритания за разполагане на европейски военни в Украйна като част от гаранциите за сигурност. Салвини призова Макрон да отиде лично в Украйна и изрази подкрепа към политиката на Тръмп, която изключва изпращането на американски военни на украинска територия и отхвърля ангажирането на НАТО с гаранции за Украйна.

В отговор френското външно министерство привика италианската посланичка Емануела Д’Алесандро и подчерта, че подобни изказвания вредят на климатa на доверие и двустранните отношения между двете страни, които досега бяха изградени върху стабилен съюз и обща подкрепа за Украйна. Това не е първото напрежение в отношенията, като италианските медии припомнят, че Салвини многократно е нападал Макрон с тежки думи, а френското министерство е изразявало неодобрение.

Сред останалите членове на италианското правителство мненията са разнородни: министърът на вътрешните работи Матео Пиантедози определя изказванията на Салвини като силни, но като част от политическа риторика, докато министърът на външните работи Антонио Таяни подкрепя идея за дипломатичен тон, но също подчертава категоричното несъгласие с разполагането на италиански военни в Украйна.

Исторически контекст и възможни последствия

Напрежението между Италия и Франция има дълбоки корени и е част от поредица от сблъсъци от 2018 г. насам, свързани с миграционната политика и политическите сблъсъци между ръководствата на двете страни. Според френския историк Жан-Пиер Дарни обаче настоящите разногласия не достигат до ниво на истинска криза, а по-скоро представляват нюанси в подходите на двете държави в рамките на общата подкрепа за Украйна. В тази сложна политическа среда вътрешните проблеми на Салвини правят външната му политика още по-вълнуващ аспект, който привлича вниманието.

Сблъсъкът идва най-вече по отношение на визията за гаранциите за сигурност. Франция и Великобритания искат разполагане на европейски сили в Украйна с ясна задача да възпрат Русия от нова агресия, докато Италия настоява за механизъм по модел на член 5 от договора за НАТО, при който всяка страна ще се обвърже със солидарна отбрана в случай на нападение върху Украйна, без да се предвижда членство на Украйна в алианса.

Последици от руските атаки и европейската реакция

Докато в Европа нарастват вътрешните дискусии и разломи по въпроса за подкрепата за Украйна, руски ракетни удари през нощта на четвъртък срещу петък по Киев отнеха живота на поне 25 души, включително деца, а над 60 бяха ранени. Сред ударените са и сградите на Британския съвет и представителството на Европейския съюз в украинската столица.

Както италианският премиер Джорджа Мелони, така и френският президент Еманюел Макрон осъдиха нападенията. Мелони определи действията като „безумни руски атаки“ и подчерта, че Италия няма да участва в евентуални многонационални военни сили в Украйна след постигане на мир. Макрон нарече ракетните удари „безумен акт на голяма жестокост“ и определя Русия като страна, която не желае мир, а капитулацията на Украйна.

Ново напрежение между Италия и Франция в икономическата сфера

Отделно от разногласията по Украйна, във френско-италианските отношения се появи и нов фронт свързан с икономическа тема. Френският премиер Франсоа Байру обвини Италия във фискален дъмпинг по повод на данъчните условия за богати лица в страната. Реакцията на италианската премиерка Мелони бе категорична, определяйки тези обвинения като необосновани и подвеждащи.

Крайнодясната партия „Лига“ на Салвини подкрепи позицията на Рим, докато други представители на италианското правителство призоваха за обмислен подход и подчертаха икономическата стабилност на Италия, отхвърляйки обвиненията за дъмпинг.

Опасения за бъдещето на европейската коалиция и гаранциите за сигурност

Предстоящата среща на върха в Париж, планирана с участието на водещи европейски лидери и генералния секретар на НАТО, показва стремеж към единство по темата Украйна. Въпреки това отсъствието на италианския премиер Джорджа Мелони от събитието подсказва рискове от задълбочаване на разделенията.

Според анализатори, нарастващите противоречия между Рим и Париж могат да усложнят процеса по изготвяне на механизми за сигурност в подкрепа на Украйна и да повлияят негативно върху западната коалиция, ангажирана с разрешаването на конфликта.

Тази ситуация отразява по-широките въпроси и предизвикателства, които стоят пред Европа при интегрирането на единна политика по отношение на Украйна и гаранциите за нейния суверенитет и безопасност.