Европейският съюз подготвя нов Пакт за миграция и контрол на границите
Десет години след миграционната вълна от 2015 г., ЕС търси баланс между хуманитарен подход и строг контрол с нов пакет от мерки

Десет години след миграционната вълна от 2015 г., която доведе над един милион души до Европа, размислите за нейното наследство и бъдещето на миграционната политика на континента се засилват. Европейският комисар по миграцията Магнус Брунер подчерта значението на суверенния контрол върху границите на ЕС и посочи необходимостта от по-силно сътрудничество с трети страни за ограничаване на бъдещи миграционни потоци. Той акцентира върху предстоящото въвеждане на Пакта за миграция и убежище през юни следващата година, чиято цел е да създаде по-ефективна, сигурна и обединена система за прием и връщане на мигранти в Европейския съюз.
Пактът за миграция – нова рамка за контрол и хуманитарен подход
Магнус Брунер в интервю за Европейския нюзрум изрази увереност, че 10-годишните усилия по изграждането на единен пакет от правила ще допринесат за възраждане на контрола и справедливото регулиране на миграционните потоци. Според него съчетаването на бързи и ефективни процедури за обработка на заявленията за убежище и връщане с гарантиране на човешките права е ключът към успешна миграционна политика. Европейската гранична агенция Фронтекс също подкрепя новите мерки, заявявайки, че те ще засилят защитата на външните граници и ще гарантират, че нито една страна членка няма да се справя сама в ситуации на натиск.
Важен аспект, подчертана от Брунер, е предотвратяването на опасни пътувания чрез тясна работа с трети страни по миграционните маршрути и с държавите по произход на кандидатите за убежище. Този подход е насочен към намаляване на трафика на хора и подобряване на условията в държавите на трети страни.
Десетилетие след „Wir schaffen das“ – политика и реалности
Септември 2015 г. остана в европейската история с думите на германския канцлер Ангела Меркел „Wir schaffen das“ („Ще се справим“), произнесени в контекста на масовия приток на бежанци, най-вече от конфликтни зони в Сирия, Ирак и Афганистан. По това време Германия и Австрия взеха решение да оставят границите си отворени, посрещайки стотици хиляди имигранти. Тези събития създадоха сериозни разделения в Германия и стимулираха възхода на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия". Професор Марко Ловец описва миграционната ситуация като фактор, променящ политическия климат в Европа и засилващ ролята на десните и популистки партии в изборни кампании.
Основните миграционни маршрути преминават през Балканите и Средиземноморието, като мигрантите се изправят пред множество трудности, включително злоупотреби, произволни задържания и смъртни случаи по време на преминаването. Трафикът с хора генерира значителни незаконни печалби, а маршрутите през Северна Африка и Средиземно море остават изключително опасни.
Миграцията днес – спад на молбите и предизвикателствата на интеграцията
Въпреки продължаващите пристигания на кандидати за убежище, данните от миналата година показват спад в броя на молбите. Германия e най-предпочитаната дестинация с над 230 000 подадени заявления, но е отчетен сериозен спад през август тази година – близо 60 процента спрямо миналата година. Аналогична тенденция се наблюдава и в Испания, която въпреки основните маршрути не разви силни антиимиграционни настроения, въпреки някои насилствени инциденти с мигранти през лятото.
В Португалия опитът за интеграция се отличава с разпръснат подход и активна подкрепа чрез образование и социални програми, въпреки предизвикателствата с езиковите бариери и липсата на признание за професионални умения. В България пък обществените нагласи остават предимно негативни по отношение на приемането на мигранти на трудовия пазар, въпреки недостига на работна ръка.
В Германия над две трети от бежанците, пристигнали през 2015 г., са успели да се интегрират професионално, докато останалите срещат висока безработица. В Италия около 10 процента от активната работна сила са чуждестранни работници, които обогатяват културното многообразие, но същевременно са изправени пред езикови, административни и жилищни затруднения.
Спомен за една епоха и перспективи
Десет години след прочутото си изявление „Ще се справим“, Ангела Меркел признава, че Германия в началото не е била достатъчно подготвена за размера на миграционната вълна и имало е ситуции на разочарование. Въпреки това тя отбелязва и огромните усилия, вложени в приемането и интеграцията на пристигналите мигранти.
Европейският съюз продължава да търси баланс между хуманитарните ангажименти и контрол върху границите, като подготовката на новия Миграционен пакт сочи посоката към по-координирана и устойчива система за управление на миграционните потоци.