ЕС критикува закона за „чуждестранните агенти“ като заплаха за демокрацията в Грузия

Новият закон в Грузия, регламентиращ статута на „чуждестранните агенти“, влизащ в сила днес, предизвиква сериозни опасения в Европейския съюз, който го определя като сериозна пречка за демократичния процес и заплаха за възможността на страната да се присъедини към ЕС. Европейската комисия изрази своята критика, предупреждавайки, че законът засилва ограничаването на свободите в Грузия.

ЕС критикува закона за „чуждестранните агенти“ в Грузия

В съвместно изявление ръководителят на европейската дипломация Кая Калас и европейският комисар по разширяването Марта Кос заявиха, че новата регулация представлява „още една агресивна стъпка на грузинските власти за потискане на инакомислието“. Според тях законът още повече стеснява пространството за дейност на активисти, гражданското общество и независимите медии.

От ЕС предупреждават, че този тип законодателство представлява сериозна опасност за перспективите на Грузия за членство в европейското семейство. „ЕС е готов да разгледа възможността за връщане на Грузия на пътя ѝ към членството в ЕС, ако властите предприемат надеждни стъпки за преодоляване на отстъплението от демокрацията. Отговорността за това е изцяло на грузинските власти“, допълват европейските представители.

Контекст и противоречия около законодателството

Новият закон замени предишния текст, засягащ „чуждестранното влияние“, който провокира масови протести през 2024 г. Той е пряко вдъхновен от американския закон ФАРА, който изисква от организации и лица, действащи от името на чужда държава, да декларират своята дейност пред властите.

Грузинските власти представят законодателството като отговор на обществени дебати и спорове около предишния закон. Въпреки това, неправителствени организации предупреждават, че новият закон може да бъде използван за още по-стриктен контрол върху гражданското общество и опозицията.

Политическа криза и протести в страната

Грузия изпитва сериозни политически затруднения и от края на 2024 г. е разтърсвана от ежедневни демонстрации. Протестите се засилиха след декларацията на премиера Иракли Кобахидзе в края на ноември, че правителството няма да се стреми към започване на преговори за членство в ЕС преди 2028 година.

Управляващата партия „Грузинска мечта“ е обвинявана в авторитарни тенденции и в отклоняване на държавата от европейската ѝ интеграция, което според критици дава предимство на Москва в региона.

Грузия и бъдещето ѝ в Европейския съюз

Продължаващите вътрешнополитически конфликти и усилията за ограничаване на свободите поставят пред сериозна проверка евроатлантическите амбиции на Грузия. Европейските институции очакват от грузинските власти конкретни действия, които да демонстрират ангажимент за възстановяване на демократичните стандарти, необходими за напредък в преговорите за членство.