ЕС изисква яснота за плановете на САЩ за конфликта в Иран

Страните в Европейския съюз (ЕС) настояват да получат повече информация относно плановете на американския президент Доналд Тръмп за конфликта в Иран и прогнози за неговото евентуално приключване. Това се случва в контекста на обсъждания дали да се съгласят да изпратят военни кораби за засилване на сигурността в Персийския залив, предаде Асошиейтед прес.

Изисквана яснота по стратегическите цели на САЩ

Президентът Тръмп призова съюзници като Франция, Китай, Япония, Южна Корея и Великобритания да окажат подкрепа с цел осигуряване на безопасността на международното корабоплаване в стратегическия Ормузки проток. Той потвърди, че САЩ водят преговори с около седем държави за предоставяне на военна помощ за отваряне на търговския път, но не разкри имената им и кога би могла да бъде сформирана такава коалиция.

В интервю за британския вестник "Файненшъл таймс" Тръмп предупреди, че липсата на подкрепа или отрицателен отговор от страна на съюзниците в НАТО би довела до „много лошо бъдеще“ за алианса.

Германският външен министър Йохан Вадефулза подчерта нуждата от конкретност по отношение на военните цели на операцията на САЩ и Израел, заявявайки пред медиите: „Имаме нужда от повече яснота кога считат, че целите са постигнати.“

От своя страна говорителят на германския канцлер Фридрих Мерц, Щефан Корнелиус, уточни, че конфликтът не засяга НАТО пряко: „Това не е натовска война, НАТО защитава територията на алианса.“ Той посочи също, че САЩ не са обсъдили военната си кампания с Германия предварително, поради което Берлин не смята, че има правомощия да се ангажира.

Подобни призиви за ясни стратегически цели отправи и министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна: „Какъв ще бъде планът?“

Различни реакции сред европейските държави

Шведският премиер Улф Кристершон обяви, че страната му няма да участва в операция за гарантиране на безопасното преминаване през Ормузкия проток, като заяви, че настоящите ресурси на Швеция са предимно насочени към подкрепа на Украйна. Той допълни, че вероятността на Швеция да окаже влияние в региона е малка.

Тези прояви на предпазливост от страна на европейските съюзници отразяват типичното отношение към конфликта, предизвикан от САЩ и Израел. Въпреки това, някои страни като Полша демонстрират готовност да разгледат исканията за помощ, стига те да преминат през официалните канали на НАТО. Полският външен министър Радослав Шикорски заяви: „Ако бъде отправено искане чрез НАТО, ще го разгледаме много внимателно от уважение към американските ни съюзници.“ Той направи препратка към член 4 от Договора на НАТО, позволяващ мобилизация при заплаха за сигурността на страните членки.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас обяви, че ЕС разглежда възможността да разшири военноморската си мисия „Аспидес“, която засяга Червено море и Персийския залив, като предостави допълнителна защита на корабоплаването. Тя предупреди, че ако всички държави членки не постигнат съгласие, готовите да участват могат да сформират т.нар. „Коалиция на желаещите“ за временна подкрепа.

Френският президент Еманюел Макрон подчерта, че Франция работи в тясно сътрудничество с европейски, азиатски партньори и с Индия по потенциална мисия за ескортиране на кораби, която да стартира, когато боевете затихнат. Сред заинтересованите страни според официални представители на Париж са Нидерландия, Италия, Гърция, а Испания също може да участва.

Великобритания обмисля по-ограничени ангажименти. Премиерът Киър Стармър заяви, че „Великобритания няма да бъде въвлечена в по-мащабна война“, но води разговори за използването на безпилотни дронове с цел търсене на мини в региона, като отбеляза, че страната вече разполага с подобна техника там. Според него е малко вероятно Лондон да изпрати военни кораби.

Влияния и последствия от войната в Иран

Военният конфликт, започнал с въздушни удари на Израел и САЩ на 28 февруари, доведе до значително поскъпване на горивата и енергията по света – цените на петрола сорт „Брент“ се повишиха с около 40%. Освен това, конфликтът нарушава световните вериги за доставки, оказвайки влияние върху доставките на лекарства от Индия, полупроводници от Азия, а също и продукти, свързани с нефт като торове, идващи от Близкия изток.

Това допълнително усложнява международната търговия и създава предизвикателства за глобалната икономика, тъй като районът на Персийския залив е ключов за световния енергиен сектор и транспорт.