ЕК отчита напредък и предизвикателства в разширяването на ЕС

Европейската комисия публикува своя годишен доклад за разширяването, който разглежда напредъка на десетте държави, стремящи се към членство в Европейския съюз. Докладът оценява усилията на Украйна, Молдова, Грузия, Сърбия, Албания, Черна гора, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Косово и Турция и анализира предизвикателствата и постиженията в процеса на тяхното присъединяване.

Черна гора и Албания - водещите кандидати от Западните Балкани

Черна гора и Албания са сред най-напредналите в преговорите за членство. Докато Черна гора, която започна преговори през 2012 г., цели да приключи процеса до края на 2026 г., Албания планира това да се случи през 2027 г. Европейската комисия отчита устойчив политически ангажимент и осезаеми резултати при Черна гора, но подчертава крехкостта на демократичните ѝ институции и необходимостта от подобряване на борбата с корупцията и ефективността на съдебната система.

Освен това, докладът посочва нуждата Черна гора да приведе визовата си политика в съответствие с тази на ЕС и да осигури свободата на словото чрез прилагане на законите в областта на медиите.

От своя страна Албания е направила значителен напредък в правосъдието и борбата с организираната престъпност, като правителството демонстрира силен ангажимент към европейската интеграция. Все пак остават предизвикателства, сред които политическата поляризация и необходимостта от задълбочени реформи в съдебната система.

Украйна и Молдова демонстрират бързо развитие в условията на криза

Украйна и Молдова направиха значителен прогрес, след като подадоха кандидатури през 2022 г. Въпреки продължаващата война с Русия, Украйна продължава да се стреми към завършване на процеса за присъединяване до 2028 г., като демонстрира силна устойчивост и ангажираност към реформите. Европейският комисар по разширяването Марта Кос отбелязва, че 2026 г. ще бъде ключов момент за всички кандидати, включително и Украйна.

Въпреки това Брюксел предупреждава за потенциално отстъпление в борбата с корупцията, след като президентът Володимир Зеленски е бил принуден да отмени определени реформи за запазване на независимостта на антикорупционните агенции. Украинският лидер призова унгарския премиер Виктор Орбан да не блокира кандидатурата на страната.

Молдова също се справя с безпрецедентни предизвикателства, свързани с руската агресия и дестабилизиращи заплахи, но показва значителна стабилност и напредък в реформите. Европейският комисар Кос характеризира Молдова като най-бързо развиващия се кандидат сред всички.

Обратни тенденции и вътрешни предизвикателства в други кандидати

Сърбия преживява забавяне на реформите, свързани с политическа поляризация и продължителни протести, което влияе негативно на присъединителния процес. Антиевропейските послания в медиите и от висши политици подкопават подкрепата към ЕС, посочва докладът, като приканва властите да предприемат по-отговорна и обективна комуникация.

От своя страна сръбските власти изтъкват готовност за отваряне на нови преговорни глави и признават необходимостта от ускоряване на реформите. Премиерът Ана Бърнабич заяви, че усилията за промяна на критичния наратив спрямо ЕС са важен приоритет.

Косово остава в патова политическа ситуация с ограничен напредък, докато Босна и Херцеговина показва някои успехи в законодателната хармонизация и регионалното сътрудничество, но среща затруднения заради политическите кризи и забавената съдебна реформа.

За Северна Македония докладът акцентира върху необходимостта от конституционни промени и активна работа по проектите за интеграция, като страната демонстрира силна съгласуваност с външнополитическата линия на ЕС.

Съмнения и застой за Грузия и Турция

Комисията констатира сериозен застой в изпълнението на реформите в Грузия, припомняйки мерките на правителството срещу опонентите и отклонението към Москва. Европейският комисар Марта Кос заяви, че в момента Грузия няма реална перспектива за ЕС освен по формални критерии.

Турция също се отчита с негативна тенденция, особено по въпроси свързани с основните права и върховенството на закона. Въпреки това, страната изразява желание да се включи в механизма „Мерки за сигурността на Европа“, насочен към засилване на отбранителните способности на ЕС, но среща остро съпротивление от някои членки.

Предизвикателствата пред разширяването на ЕС

Процесът на присъединяване включва години изпълнени с преговори и реформи, като за успешното завършване е необходима единодушна подкрепа от всички държави членки на ЕС. Полският външен министър Радослав Шикорски подчерта, че членството е свободен избор, който трябва да се съпровожда от стриктно спазване на демократичните стандарти и върховенството на закона.

Докато ЕС изисква по-силни гаранции в бъдещите присъединителни договори, за да се запази положителната динамика по отношение на демокрацията и правата, някои страни като Унгария вече предизвикаха затруднения в този процес чрез отстъпления от върховенството на закона.

ЕС обмисля въвеждането на ограничения върху правото на вето на новите членове в областта на външната политика, което да важи в първите години след присъединяването им, съобщават източници.