Джорджа Мелони коментира ангажиментите на Италия за отбрана и социална политика

Италианският премиер Джорджа Мелони коментира пред журналисти поетите от 32-те страни членки на НАТО ангажименти за увеличаване на разходите за отбрана и сигурност. Тя подчерта, че увеличението на средствата е необходимо за укрепване на националната защита и сигурност, като същевременно няма да се пренасочват пари от други важни социални приоритети на правителството.

Ангажиментите на Италия в контекста на НАТО

По време на срещата на върха на НАТО, провела се миналата седмица в Хага, беше договорено увеличаване на разходите за отбрана с 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) в следващите 10 години. Мелони обясни, че това е продължение на ангажимента, който Италия пое още през 2014 г., когато харчовете за отбрана бяха на ниво 1% от БВП и се планираше увеличението им с 1 процент. Сега към това се добавят още 1,5% от БВП за разходи, свързани с националната сигурност.

Според премиера тези средства не са предназначени единствено за превъоръжаване, а и за защита на границите, борба с незаконната миграция, защита на критичната инфраструктура, научни изследвания и технологични иновации, включително изкуствения интелект. Този подход цели национално укрепване и развитие на технологичния потенциал в сектора на сигурността.

Мелони също така изрази желание тези нови ресурси да бъдат вложени в италиански компании, макар че отбеляза, че това зависи и от възможностите на самите предприятия. Тя подчерта, че приоритет е разходването на средствата на национално ниво, но и укрепването на европейския отбранителен стълб в рамките на НАТО.

Публикации и реакции в италианските медии

В националните медии като „Месина Тудей“, „Паджеле политике“ и „Ла Нотиция“ се появиха спекулации за възможно финансиране на големи инфраструктурни проекти с част от средства за сигурност и инфраструктура, които са част от общите 5% разходи. Един такъв проект е моста над Месинския проток, който би свързал континентална Италия със Сицилия и би облекчил транспорта между двете части на страната. Стойността на проекта се оценява на 13,5 милиарда евро.

Лидерът на „Лига“ Матео Салвини подкрепя такъв вид инфраструктурни инвестиции, но критикува плановете за силно превъоръжаване на Европа с аргумента, че полза ще имат германските оръжейни компании.

Опозиционни политици, сред които Ели Шлайн от Демократическата партия и Джузепе Конте от „Движение 5 звезди“, изчисляват, че изпълнението на плана ще струва на Италия над 400 милиарда евро за 10 години.

Икономическият контекст и социалното възприемане

Франсофонската агенция Франс прес анализира влиянието на разходите за отбрана върху италианското общество, като отбелязва, че за много италианци основен проблем са ниските реални заплати, които не са белязали растеж от началото на 90-те години до днес. Реалните доходи дори са се понижили значително през последните години, като между 2021 и 2024 г. спадът е около 7,5%, показвайки загуба на покупателна способност еквивалентна на месечна заплата годишно.

Пример е разказан от млади жители на Милано: програмистът Стефано напуска Италия заради несъответствието между заплащането и разходите за живот, а други двама млади работещи споделят, че със сегашните си доходи трудно успяват да покрият основни разходи или да си осигурят жилище.

Наемите в Милано и Рим отбелязват значителен ръст през последните години, с 20% и 40% съответно от 2020 г. насам, което допълнително затруднява финансовото състояние на гражданите.

Структурни икономически проблеми и препоръки

Икономистът Андреа Гарнеро от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие посочва, че едната причина за стагнацията на доходите е прекалената зависимост на Италия от сектори с ниска добавена стойност като туризъм и строителство. Малките и средни предприятия, които доминират в тези сектори, внедряват по-малко иновации и са с ограничени възможности за растеж и повишаване на заплатите.

Освен това инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са ниски, а законодателството не стимулира кооперацията между фирмите и специалистите. Облагането на труда е високо, а синдикатите често не успяват да обновят колективните трудови договори, което оставя голяма част от работещите без актуална защита на заплащането.

Управление на средствата и вътрешнополитически реакции

Правителството дава като пример успешното усвояване на значителни европейски средства за икономическо възстановяване след пандемията, като Италия е получила над 140 милиарда евро и е реализирала всички заложени цели до момента. Това се отчита като индикатор за способността на страната да управлява ефективно предоставените финансови ресурси.

Критиките към Мелони за приемането на ангажиментите към НАТО, включително сравнението с испанския премиер Педро Санчес, бяха отговорени с уточнението, че декларацията е подписана от двете европейски страни и че формулировката относно 5% разходи е за всички съюзници, а не директно за отделната държава.

Предизвикателствата пред Италия

Италианският план за увеличаване на разходите за отбрана и сигурност се сблъсква както с икономически, така и с социални предизвикателства. От една страна, укрепването на отбранителния и сигурностен капацитет е част от общата отговорност в рамките на НАТО, но от друга – реалното подобрение в живота на италианските граждани и особено на младите работещи остава несигурно заради ниските доходи и високите разходи за живот.

Дебатът продължава както в политическата сфера, така и сред обществото, където се търси баланс между националната сигурност и социалната справедливост.