Докладът на Института за икономика и мир отчита най-ниско ниво на глобалната сигурност

Исландия остава най-мирна, докато светът преживява трансформация с нарастващи конфликти и военни разходи

Докладът на Института за икономика и мир отчита най-ниско ниво на глобалната сигурност
Снимка © Omar Sanadiki, БТА

Ново издание на Глобалния индекс на мира (ГИМ) за 2025 г. показва, че световната сигурност достига най-ниското ниво от създаването на индекса през 2007 година, като само пет страни са определени като най-мирни. Това показва докладът на Института за икономика и мир (ИИМ) в Сидни, цитиран от "Форбс" и други източници.

Кои са най-мирните държави и каква е световната обстановка

Петте най-безопасни държави според класацията на ИИМ за 2025 г. са Исландия, Ирландия, Нова Зеландия, Австрия и Швейцария. Исландия запазва водещата си позиция, която държи от началото на изследването през 2008 година. Това отразява стабилността и ниското ниво на насилие в страната.

В същото време, светът като цяло става по-несигурен. Според доклада, през последната година 74 държави са успели да подобрят своето състояние по отношение на мира, но 87 са регистрирали влошаване. Общият брой на по-малко мирните държави спрямо 2008 г. вече е 97.

Най-малко мирната страна през 2025-а е Русия, която се класира на последно място, следвана от Украйна. Израел е позициониран на 155-о място, а Германия заема 20-та позиция сред 163 анализирани държави, отбелязва "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Методология и допълнителни данни от анализа

Използваната методология се базира на концепцията за негативен мир, като мирът се дефинира като липса на насилие или страх от насилие. Оценката включва множество фактори – придържане към вътрешни и външни конфликти, възприемано ниво на сигурност, тероризъм, престъпност и насилствени демонстрации.

Военните аспекти също са включени в анализа – военни разходи, износ на оръжия и броя на въоръжените сили. Част от данните са предоставени от Британския институт за стратегически изследвания. Около осем от десетте най-големи износители на оръжие са западноевропейски демокрации, в това число Германия и Швеция.

Световните военни разходи за 2025 г. са 2,7 трилиона долара, което показва увеличение с 9% спрямо предходната година. Европейските държави имат по-високи военни разходи от Русия, но експертите посочват, че все още липсва ефективност и интеграция в този сектор.

Глобални конфликти и геополитически тенденции

В момента в света протичат 59 активни конфликта в над 35 страни – най-много от 1945 г. насам. През 2024 г. са регистрирани около 152 000 смъртни случая, свързани с тези конфликти, сочи докладът, цитиран от британския вестник "Телеграф".

Институтът отбелязва, че настоящият световен ред е на ръба на сериозна трансформация, която се сравнява с промените след Втората световна война. Стив Килелеа, основател и председател на ИИМ, изтъква: „Навлизаме в нова ера. Световният ред преживява най-голямата си промяна от втората световна война насам.“

Експертите предупреждават, че е възможно да се увеличи ескалацията на конфликти, като подчертват района на Кашмир между Индия и Пакистан като потенциален гореща точка. Отчита се, че новите военни технологии, включително достъпната цена на безпилотните летателни апарати, улесняват нелегитимни субекти да удължат противопоставянето срещу традиционни армии, което поражда риск от „вечни войни“.

Растящо влияние на средно големи държави и икономически предизвикателства

Анализът показва, че влиянието на големите сили като САЩ, Китай и Русия отслабва, докато страни със среден мащаб сила засилват геополитическото си присъствие в регионите си. Броят на държавите с влияние извън националните си граници е нараснал до 34, в сравнение с шест през 70-те години на миналия век.

Сред успешните регионални играчи са Саудитска Арабия, Турция, Индия, Обединените арабски емирства, Израел, Южна Африка, Бразилия и Индонезия. „Страните със средно ниво на мощ се издигат и стават все по-активни“, заявява Килелеа, отбелязвайки като причина нарастващата конкуренция между великите сили и дълговото бреме в нестабилните държави.

Освен това, основателят на ИИМ подчертава негативното въздействие на икономическите решения на администрацията на Доналд Тръмп за глобалната икономика и потенциалното им отражение върху увеличаване на конфликтите в следващите години. „Решенията на администрацията на Тръмп разклати глобалните икономически перспективи. С понижаване на икономическата продукция е вероятно да се увеличат глобалните напрежения и конфликтите“, обяснява Килелеа.

Влияние на насилието върху глобалната икономика

Според Глобалния индекс на мира, насилието ще има икономическо въздействие в размер на почти 20 трилиона долара през 2024 г. Това подчертава значението на мира като ключов фактор за стабилност и развитие в световен мащаб.

Още от категорията

Виж всички
Виж всички
Актуални новини
Последни

Дневни новини

Manage cookie consent