Дания затяга миграционната политика в ЕС по време на председателството си
Министър-председателката Мете Фредериксен се фокусира върху контрол на миграционния поток и преговори за центрове за връщане извън ЕС
Дания, която ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз от 1 юли, планира значително да затегне миграционната си политика, насочвайки усилията си към ограничаване на приемането на бежанци и контрол върху миграционния поток в Европа. Това съобщи агенция АФП, позовавайки се на изявления на датски представители.
Министърката на европейските въпроси Мари Биер подчерта, че миграционната политика е тясно свързана със сигурността и призова за по-стабилна и устойчива Европа, която може да бъде постигната само чрез строг контрол на човешкия поток към континента. По време на представянето на приоритетите на предстоящото председателство Биер заяви: „Трябва да имаме по-сигурна, стабилна и устойчива Европа, а това няма да стане, ако не контролираме човекопотока към Европа“.
Стратегията на премиер Мете Фредериксен
Министър-председателката Мете Фредериксен заяви ясно намеренията си да действа на два фронта: да обработва молбите за убежище извън Европейския съюз и да ограничи влиянието на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя сподели тази позиция по време на срещата си с германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин, където подчерта нуждата от ефективно връщане на онези, които нямат право да остават в държавите от ЕС.
Според Фредериксен, „Имаме нужда от нови решения, за да ограничим притока към Европа и да връщаме ефикасно тези, които нямат право да останат в нашите страни“.
Премиерката, която е социалдемократка, но с твърда линия спрямо миграцията, често е обвинявана в изключително строг подход, по-силен дори от десните партии. Този стил на управление ѝ дава шанс да приложи националния си модел на паневропейско ниво.
Задълбочаване на миграционната политика – контекст и противоречия
Дания е страна с увеличаващо се многообразие – делът на хората от чуждестранен произход се е повишил от 1,3% през 1985 г. до очакваните 16,3% през 2025 г. Това предизвиква правителството да балансира мерките си за ограничаване на миграцията и същевременно да отговаря на нуждата от чуждестранна работна ръка. През последното десетилетие броят на издадените разрешителни за работа се е удвоил, но те могат лесно да бъдат отнети при нужда.
В страната бежанците получават разрешение за престой за срок от една година, което подлежи на подновяване, но властите ги насърчават да се върнат в страните си, когато вече не са застрашени. Пример за това е отнемането на разрешителното на 200 сирийци през лятото на 2020 г., на база подобрена ситуация в Дамаск.
Вътрешнополитическите промени в Дания също са ясни: откакто Фредериксен пое ръководството на социалдемократическата партия, курсът към засилена миграционна политика се засили, с ясни позиции против имиграцията от незападни страни, която тя определя като едно от „най-големите предизвикателства“ пред страната. През 2024 г. тя подкрепи депутата Фредерик Вад, който подчерта, че дори добре интегрирани мигранти понякога могат „да подкопават“ датското общество.
Миграционната политика на европейско ниво
В рамките на предстоящото председателство Фредериксен възнамерява да ускори преговорите между държавите-членки относно създаването на „центрове за връщане“ извън ЕС, където кандидатите за убежище могат да бъдат настанени или да изчакват разглеждането на молбите си. В момента един такъв център в Албания е обект на правен спор, но инициативата се подкрепя от лидери като италианската премиерка Джорджа Мелони.
Освен това Дания се присъедини към искане, подкрепено от Италия и още седем страни, за нова интерпретация на Европейската конвенция за правата на човека по въпроса за миграцията. Според тях сегашният текст понякога защитава „неправилните хора“. Мари Сандберг, директорка на Центъра за миграционни изследвания в Копенхаген, коментира, че въпреки дългогодишното ангажиране на Дания с ООН и програми за бежанци, сега страната е готова да „тества границите на международните конвенции“.
Влияние върху европейската политика и бъдещи избори
Политиката на Фредериксен среща подкрепа от редица влиятелни европейски лидери, включително полския премиер Доналд Туск и германския канцлер Фридрих Мерц. Този обединен фронт около по-строги миграционни мерки създава възможност за Фредериксен да използва председателството, за да изтъкне своя модел на действие като печеливш на европейско ниво.
Това може да играе важна роля за нея предстоящите избори през следващата година. Въпреки че не е обявила официално, че ще се кандидатира отново, анализатори смятат, че жената, която е най-дълго управляващият социалдемократически лидер в Европа, е много вероятно да се яви още веднъж.
