България отбелязва 70 години активно членство в Организацията на обединените нации
От приемането през 1955 г. страната се утвърждава като ключов партньор с приноси в мироопазващи мисии и дипломатически ръководни позиции
През 2025 година България отбелязва 70-годишен юбилей като член на Организацията на обединените нации (ООН). Страната е приета за пълноправен член на световната организация на 14 декември 1955 г. с резолюция 995/10 на Общото събрание на ООН, което отбелязва края на международната изолация след Втората световна война и поставя основите за пълноправното участие на България в международните отношения.
Дългогодишен ангажимент и значим принос
Членството на България в ООН през изминалите седем десетилетия е непрекъснат и водещ приоритет на българската външна политика. Страната се утвърждава като активен участник и ключов партньор във всички аспекти на дейността на организацията – от Общото събрание и Съвета за сигурност, до различните институционални структури на ООН.
България допринася за международния мир и сигурност, като участва с военни и полицейски контингенти в множество мандатни операции на ООН, сред които тези в Косово, Кипър, Камбоджа, Босна и Херцеговина, Афганистан и Ирак. Този принос демонстрира последователното ангажиране на страната в усилията за стабилност и мир по света.
За 70-годишното си членство България три пъти е била избирана за непостоянен член на Съвета за сигурност за период от две години, както и три пъти е заемала поста председател на този орган. Освен това страната е била и председател на Общото събрание на ООН за една година.
Престижни лидерски позиции и съществена дипломатическа активност
Един от ключовите моменти в историята на българското членство в ООН е изборът на Стоян Ганев за председател на 47-а сесия на Общото събрание на 15 септември 1992 г. в Ню Йорк. Той е избран с подкрепата на 179 страни членки, а на 37 години е най-младият досега председател на този орган. По време на неговия мандат основните теми включват кризите в бивша Югославия и Нагорни Карабах, както и необходимостта от реформи в ООН след края на Студената война.
България три пъти застава като непостоянен член на Съвета за сигурност – през 1966-1967 г., 1986-1987 г. и 2002-2003 г. В тази роля страната участва в приемането на ключови резолюции, свързани с близкоизточния конфликт, войната между Иран и Ирак, както и разоръжаването на Ирак. Интересен факт е, че през септември 2002 г., когато България е председател на Съвета за сигурност, се отбелязва първата годишнина от атентатите от 11 септември 2001 г.
Кандидатури за поста генерален секретар на ООН
През 2016 година България има две претендентки за поста генерален секретар на ООН. Това са Ирина Бокова, генерална директорка на ЮНЕСКО, и Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия и комисар за бюджета и човешките ресурси. По време на първите публични изслушвания на кандидатите в централата на ООН Бокова се класира на четвърто място, а Георгиева заема шесто-седмо място, поделено със словенеца Данило Тюрк.
В крайна сметка на 14 октомври 2016 г. Общото събрание единодушно избира португалеца Антонио Гутериш за генерален секретар на ООН, а през 2021 г. той е преизбран за втори мандат до края на 2026 г.
Значимото място на България в международната общност
Членството в ООН през последните 70 години е пример за последователна и активна роля на България в световен мащаб. Възстановяването на международния авторитет на страната, дипломатическите успехи и приносът към международния мир оформят една стабилна платформа за бъдещо позитивно участие в глобалните процеси и организацията на обединените нации.
