Белгия разширява списъка с държави за прехвърляне на затворници

Белгийските власти разширяват списъка с европейски държави, в които могат да бъдат прехвърляни част от лишените от свобода заради пренаселеността на затворите, съобщават местни медии. След първоначални преговори с Албания и Косово през миналата година, сега към списъка се включват още Естония, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Литва.

Причини за разширяването на списъка

В момента в белгийските затвори над 600 лишени от свобода са принудени да спят на пода заради недостиг на свободни места. По официални данни към края на миналата година в страната има около 13 000 затворници, докато капацитетът на затворите е за 11 000 души. От тях 4 400 имат нередовни документи за престой в страната.

Въпреки че пренаселеността създава сериозни проблеми, белгийското правителство обръща внимание и на условията в държавите, където се планира прехвърлянето на затворници. В Албания и Северна Македония се отбелязва липса на елементарни условия за задържаните. В Литва пък често лишените от свобода остават без отопление през зимата, а в Черна гора те не излизат от килиите си по 23 часа на ден, което продължава с години.

Условията за прехвърляне на затворници

Белгийските власти посочват, че ще стигнат до споразумения с изброените държави само при условие, че могат да гарантират достойни условия за прием на наказаните лица. Това включва спазване на човешките права и подходящи условия за престой, които да не нарушават международните стандарти.

Тази инициатива цели да облекчи затворническата система в Белгия, като в същото време да запази достойнството и основните права на лишените от свобода, пренасяйки ги в страни, където условията са приемливи и съвместими с изискванията на Европейския съюз и международното право.

Перспективи за бъдещето

Разширяването на списъка с държави, към които могат да бъдат прехвърляни затворници, е част от по-широката политика на Белгия за справяне със сериозния проблем с пренаселеността на затворите. Правителството следи отблизо развитието на преговорите и условията във всяка страна, за да осигури законова и хуманна процедура по преместване.

Тази стратегия може да се окаже предпазна мярка, която да поддържа баланса между натовареността на националната пенитенциарна система и правата на лишените от свобода в рамките на Европейския континент.