Археологически комплекс разкрива живот и култура на древните самарянски общности

В централната част на Израел, в град Кафр Касим, бе разкрит земеделски комплекс на около 1600 години, който хвърля нова светлина върху живота и културата на древната самарянска общност. Откритието стана по време на археологически разкопки, проведени преди изграждането на нов жилищен квартал, съобщи израелската Служба за древните паметници на културата, цитирана от израелската новинарска агенция ТПС.

Комплексът, разположен в района Хирбет Кафр Хата, е от изключителна историческа стойност, тъй като древните източници посочват това място като родното на Менандър – самарянски магьосник и наследник на Симон Маг, признат в християнската традиция за един от най-ранните посветени във вярата. Имението е било обитавано около 400 години, от края на римския период до византийската епоха (IV–VII век след Христа), и предоставя рядка възможност да се проследи просперитетът и културното развитие на самаряните.

Богатство и културно наследство

Сред най-забележителните находки са редица сгради, украсени с цветни мозайки, ритуални бани и съоръжения за производство на зехтин. Археолозите откриха изключително запазена мозайка с плътни геометрични фигури и изображения на растения и зеленчуци. В центъра на мозайката се намира медальон, обграден от листа на акация и редки изображения на грозде, фурми, диня, артишок и аспержи. Близо до входа на комплекса е намерен частичен гръцки надпис, в който се желае късмет на собственика, а изписаното име е типично за самаряните.

Ръководителите на разкопките, Алла Нагорски и Даниъл Лийхи Грисуолд, коментират, че размерът и изящността на сградите, както и сложните земеделски съоръжения, свидетелстват за богатството и влиянието на местната самарянска общност в периода на обитаване.

Земеделски съоръжения и религиозни практики

В северната част на комплекса археолозите откриха преса за зехтин, голям склад и ритуален обществен басейн, наречен миква. Близостта между миквата и пресата за зехтин предполага, че производството е било съобразено с религиозните закони за ритуална чистота. Специфичната преса, състояща се от две крила, включва основно производствени помещения с две винтови преси и голямо мивно корито, както и помощни помещения.

Според Нагорски подобен тип преса е по-характерен за района на Йерусалим и Юдейските планини и се среща по-рядко в Самария, което подчертава изключителния характер на комплекса в Кафр Касим.

През вековете комплексът е претърпял значителни промени. Луксозните сгради са заменени с функционални земеделски постройки, а нови стени са издигнати върху древните мозайки. Изящни колони и капители са били повторно използвани в строителството. Нагорски предполага, че тези трансформации може да са свързани с бунтовете на самаряните през византийската епоха – редица въстания срещу рестриктивни имперски закони през V и VI век.

„Особеното при този обект е, че за разлика от много други самарянски селища, разрушени по време на тези бунтове, имотът в Кафр Касим е останал в употреба и е запазил своята самарянска идентичност, както показват намерените керамични маслени лампи“, допълва Нагорски.

Значението на откритието за съвременността

Министърът на културното наследство на Израел, Амихай Елияху, отбеляза, че това археологическо откритие показва споделената история на древните народи в региона. Според него имотът разкрива следи от общото минало на евреите и самаряните, с които са свързани както корени, така и религиозни традиции. Той изтъкна, че и двете общности са преживели многобройни изпитания под чужда власт, а богатството и изискаността на този комплекс доказват, че самаряните са живели на израелска земя в продължение на столетия, оставяйки значимо и сложно наследство след себе си.

Самаряните се отделят от юдаизма между VIII и V век преди Христа поради разногласия относно Устния закон и религиозния център, който те смятат за планината Геризим до Шхем (днес Наблус) – най-святото място според тяхната вяра. Днес в Израел живеят около 800 представители на тази малобройна, но исторически значима общност.