Антонио Гутериш алармира за финансова криза в ООН с риск организацията да спре работа

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди за безпрецедентна финансова криза, която заплашва неплатежоспособността на световната организация още през юли тази година. В писмо от 28 януари той посочва, че без навременни плащания от държавите членки централата на ООН в Ню Йорк може да бъде принудена да спре работа, а годишното Общо събрание – да не се състои, което ще повлияе и на координацията между отделните агенции на организацията.

Финансовата криза на ООН и нейното отражение

Сумата на неплатените задължения към ООН достигна рекордни размери, като според Гутериш ситуацията не е била толкова сериозна никога досега. В световен мащаб нуждаещите се от помощ и закрила вече са близо 239 милиона души, а усилията за тяхното подпомагане с всяка година стават все по-ограничени поради липсата на средства.

Исторически ООН периодично е предупреждавала за финансови недостиг, като през последните години ключови агенции, сред които Световната програма по прехраната (СПП), Агенцията за бежанците (ВКБООН) и УНИЦЕФ, сигнализираха за съкращаване на подкрепата за нуждаещите се. Войните в Украйна, Газа и Судан допълнително увеличават натиска върху хуманитарните ресурси, като броят хора, нуждаещи се от помощ, нараства от 136 милиона през 2016 г. на очакваните 305 милиона през 2025 г.

Недостигът на пари е обвързан с намалението на плащанията от много богати страни, включително и отказ от редовни вноски. Гутериш посочва, че през 2025 г. са платени едва 77% от общо дължимите средства, оставяйки огромен дълг, което налага съкращения и затруднява функционирането на основни програми на ООН.

Участието на САЩ и глобалните предизвикателства

Като най-голям платец на вноските в ООН, Съединените щати играят ключова роля във финансовата стабилност на организацията. През първия си мандат бившият президент Доналд Тръмп нарече участието на страната си „несправедливо“ и заяви, че САЩ не трябва да поемат 22% от разходите. След встъпването си в длъжност той не само намали доброволните плащания към програмите на ООН, но и не преведе изцяло задължителните вноски на страната, което допринесе към текущата финансова загуба.

Гутериш не назовава конкретни държави в писмото си, но според източници голяма част от дължимата сума e от САЩ. В същото време представители на други богати държави посочват, че поради увеличени разходи за НАТО и други ангажименти не могат да увеличат вноските си в ООН. Китай от своя страна не изразява готовност да замени САЩ по плащанията, но проявява интерес за по-голямо участие в ръководните постове на организацията.

Необходимост от реформи и различни глобални приоритети

Финансовата криза стопля отдавна отложен дебат за реформа на ООН. Гутериш набляга на нуждата от преосмисляне на бюджетните правила, тъй като дори когато програмите не усвояват изцяло средствата си, организацията е принудена да ги връща, което създава „двоен удар“ при ограничени ресурси.

Програмата „UN80“, стартирана през миналата година, има за цел да намали бюрокрацията и разхищението, като предвижда икономии от 3,7 милиарда долара и съкращения на работни места. Обсъжда се и преместване на части от агенциите в по-евтини градове като Найроби, за да се оптимизира работният процес.

Регионалните приоритети също се различават значително. Докато САЩ настояват за акцент върху мира и сигурността, страните от Глобалния юг искат подкрепа за развитие и климатична защита, а Европа се фокусира върху правата на човека. Липсата на консенсус затруднява формирането на единна политика и решение на кризата.

Застаряващата помощ и тревога в най-бедните региони

Хуманитарната помощ вече е застрашена да бъде ограничена в ключови зони като Сомалия, където Световната продоволствена програма съобщава, че без допълнително финансиране е принудена да спре дейността си от април. В региона се наблюдава суша, продоволствена несигурност и епидемии, които застрашават милиони хора.

Подобна е ситуацията и в Южен Судан, Чад и Уганда, където гладът и бедствията нанасят критичен удар на населението, което някога е било подкрепяно от ООН.

В края на миналата година САЩ обещаха 2 милиарда долара за хуманитарни програми на ООН, но това е малка част от 17-те милиарда, похарчени през 2022 г. Други донори като Обединеното кралство и Германия също намалиха чуждестранната си помощ, което ще се отрази негативно върху глобалната работа на ООН.

Дебат за бъдещето на Организацията на обединените нации

Кризата във финансирането разпалва и принципни спорове за ролята и ефективността на ООН. Доналд Тръмп неколкократно критикува организацията за излишна бюрокрация и неефективност, като предложи да бъде заменена с нов Съвет за мир, който да контролира усилията за възстановяване в конфликтни региони като Газа.

Все още обаче няма яснота дали и как тези идеи биха променили работата на световната институция. Мандатът на Гутериш изтича тази година, което оставя реформи и решения за неговия наследник.