Процесите срещу Тодор Живков и семейството му белязаха политическия преход

Бившият държавен и партиен лидер Тодор Живков бе осъден на седем години затвор през 1992 г., след почти пет години обжалване, но присъдата му бе отменена и други дела срещу него бяха прекратени с неговата смърт през 1998 година.

Началото на процесите срещу Живков и неговото семейство

След падането на режима на 10 ноември 1989 г. безметежното положение на фамилията Живкови бе нарушено. Още през януари 1990 г. започва Делото №1 срещу Тодор Живков и приближения му съратник Милко Балев. Живков бе обвинен в различни престъпления, включително нарушение на партийния устав и колективния принцип, както и в присвояване на големи богатства, включително милиони, изнесени зад граница.

Обвиненията включваха още безконтролно раздаване на жилища и автомобили, държане на лична собственост върху резиденции и ловни стопанства, както и неправомерно използване на средства, предназначени за членовете на Политбюро и Централния комитет на БКП.

Процесът продължи цели седем години. През това време обвиненията срещу Живков постепенно отпаднаха. На 4 септември 1992 г. съдът осъди 81-годишния бивш лидер на седем години затвор, разпределени на пет години за незаконното раздаване на жилища и две за придобитите привилегии. Балев бе осъден на две години затвор.

Тодор Живков бе поставен под домашен арест по време на обжалването, което продължи пет години. Накрая присъдата му бе отменена, но срещу него бяха образувани други дела. Те обаче бяха прекратени с неговата смърт на 5 август 1998 г.

Съдебните наказания срещу внука и бащата на Живков

В същия период срещу внука на Тодор Живков – Тодор Славков, беше заведено дело за изнасилване на манекенката Мила Гешева. Жалбата бе подадена на 18 декември 1989 г., като тя твърдеше, че е била насилена няколко месеца преди това от Славков, заедно с други двама души – син на унгарски дипломат и Орлин Ножаров.

Тодор Славков, който по това време учеше в Швейцария, бе арестуван и прекара няколко месеца в ареста там, а впоследствие и в България. Делото започна през 1996 г. В хода на процеса медицинското свидетелство на Гешева бе оспорено, тъй като бе издадено ден преди посоченото изнасилване, а Тодор Славков представи снимка, показваща, че има гипсиран крак в същия период.

Той бе осъден на година затвор, но не изтърпя ефективна присъда, тъй като престоят му в ареста бе признат за излежаване на наказанието. По-късно бе оправдан.

Паралелно се водеше и дело срещу баща му Иван Славков за незаконно притежание на оръжие. Обвинението включваше открити от него оръжия, сред които револвер и различни пушки от известни марки. Според обвинението оръжието можело да бъде използвано за сваляне на правителството.

Делото срещу Иван Славков започна в края на 1990 г. и включваше над 30 съдебни заседания. През 1996 г. той бе оправдан. Районният народ възкликваше: „Тежко и горко на падналия от власт“, като това особено важеше за него след 33 години контрол над режима.

Исторически контекст и политическите последици

Процесите срещу членовете на фамилията Живков демонстрираха края на една епоха в България. В продължение на десетки години те владееха властта и притежаваха безпрецедентни привилегии, но след промените в края на 1989 г. започна съдебен и обществен отговор за действията им.

Въпреки това, съдебните наказания не доведоха до пълно правосъдие по всички обвинения. Много от делата приключиха с отменени или спряни присъди, а последният бивш партиен лидер почина, преди да бъде окончателно осъден.

Така историята на фамилията Живков остана белязана от съдебни спорове и обществено неодобрение, но и от сложния процес на преход към ново политическо устройство в България.