Панайот Панайотов: От училищна банда до 50 години на българската сцена

Певецът Панайот Панайотов споделя, че най-щастливите му години са били детството без ограничения, когато е пеел с бандата си на измислен английски език, а публиката винаги ги е аплодирала. Той пази спомени за безгрижно и радостно детство, подкрепяно от родителите му, които обаче настоявали да учи добре и да бъде добър ученик.

Свободата в игрите и музиката

„Когато няма ограничения, преживяванията винаги са хубави“, казва Панайотов. Родителите му не са се бъркали в свободното му време и игри, но са се грижели за образованието му. Певецът си спомня, че понякога са го „дърпали за ушите“ и са го насърчавали с бащини и майчини думи. Въпреки това голямата му страст през годините на детството и юношеството остава музиката.

От детската градина Панайот започва да се интересува от пеене – всеки ден след училище моли майка си за две ябълки, които изяжда, преди да започне да пее. В семейството му никой не се занимава професионално с музика – майка му е счетоводител, а баща му актьор. Заради бащината професия често сменят градовете, като малкият Панайот започва училище в Троян, а след това продължава в Айтос и Сливен.

Музиката като начин на живот

В прогимназията си Панайот си купува акустична китара за 35 лева, което предизвиква недоволство у баща му, тъй като заради музиката успехът му пада. Той е самоук и заедно с приятели учат да свирят парчета на популярни групи като Rolling Stones и Monkeys. Те сформират банда на име Blue Stones и изпълняват само песни на английски. „Пеехме със замислени погледи и около нас се събираха много момичета – любовта витаеше във въздуха“, разказва Панайот с усмивка.

Групата слуша чужда музика по радио „Люксембург“ и радио „Истанбул” и събира плочи, купувани чрез приятели, които пътуват зад граница. За бъдещия певец това е истински празник – с треперещи ръце пуска първите си плочи на грамофон и гледа снимката на идолите си.

В училище Панайот играе обичайните игри на момчетата и е относително послушен, но все пак има и малки провинения като пушене в гората и опити за „да вкусва живота“ с алкохол, всичко това в тайна и без големи проблеми.

Сцена и признание още в училище

Пеенето и свиренето с бандата стават популярни сред връстниците, като наградният им момент са училищните събития и празненства. Панайот признава, че често пее на англоезични песни на измислен език, тъй като не е владеел английски, но това не пречи на успеха им пред публиката, която винаги ги аплодира с голямо вълнение.

Групата излиза на сцената униформена – с тъмни панталони, бели ризи, черни вратовръзки и понякога с сака, което я прави особено запомняща се. Училищните власти дори приемат състава като гордост за гимназията.

След гимназията Панайот е приет в Консерваторията, но започва след изкарването на казармата си.

Поглед към настоящето и предизвикателствата в музиката

В момента изпълнителят очаква с нетърпение готовността на клипа към последната си песен „Ти живееш в мене“, който е първият му проект, реализиран с помощта на изкуствен интелект. Панайот обяснява, че основните покани за пеене са на частни партита, тъй като организирането на големи концерти изисква значителни инвестиции.

Той изразява загриженост от състоянието на българската музика спрямо тази в съседните страни и дава за пример босненския певец Здравко Чолич, с когото споделя годината на раждане – 1951. Разликата според него е в това, че балканските шлагери на Чолич редовно звучат по радиостанциите и му осигуряват успешни концерти. В България пък местните песни и шлагери са почти забравени и не се въртят по радиото, което пречи и на посещаемостта на концертите.

Музикалните уроци и пътят напред

Панайотов споделя, че училищният успех е бил предизвикателство, особено предмети като алгебра и геометрия. Поради тези трудности е повтарял 9-и клас и се е местил между градовете. Въпреки това музиката винаги е била неговата опора и призвание.

Така от хлапе, което пее с бандата си пред училищна публика и за което английският е бил измислен език, Панайот се превръща в един от обичаните български изпълнители с 50 години сцена зад гърба си.