Паметна среща на стадион „Ивайло“ почита живота на Трифон Иванов
Приятели и съотборници се събраха да почетат 10 години от смъртта на легендарния защитник с уникален характер и талант
На 13 февруари на стадион „Ивайло“ във Велико Търново се отбелязаха 10 години от смъртта на Трифон Иванов – най-добрия централен защитник в българския футбол, който почина внезапно на 50 години през 2016 г. Приятели, бивши съотборници и близки се събраха, за да почетат паметта му и да споделят спомени за характера и талантите му.
Животът и играта на „Железния“ Трифон Иванов
Трифон Иванов бе изключително емоционален и нестандартен футболист с технически умения, които рядко се срещат сред защитниците. Приятелите му го описват като човек със завиден хумор и изненадваща за позицията си техника. „Много треньори се отказваха от него, защото във всеки един момент можеше да ги изненада на терена – понякога излизаше в средата на терена и с глава вкарваше гол като централен нападател“, разказват съотборници.
Първите му стъпки във футбола са на 11-годишна възраст, когато записва най-доброто спортно училище в Северна България. Започва като централен нападател, а на 18 години дебютира в отбора на „Етър“. С националния отбор на България играе на Световното първенство в САЩ през 1994 г., а още от детството се отличава със забележителна техника въпреки специфичното си телосложение – дълги, здрави, но криви крака.
Спомени от съотборници и приятели
Полузащитникът и приятел на Иванов, Йордан Лечков, сподели за характерната им връзка: „Трифон беше веселяк и човек на живота. Ходихме редовно и по дискотеките. Преди мача с Германия през 1995 г., който спечелихме с 3:2, бяхме на дискотека до рано сутринта. После ги победихме. Това беше възможно, защото имахме здраво психическо и физическо състояние.“
Нападателят Бончо Генчев пък припомни една от нощите с Иванов: „Бяхме след мач с „Локомотив“ (Пловдив), където победихме с 5:1, и той настоя да излезем в нощта, въпреки че аз бях уморен. Когато не исках, той дори сложи клечка от кибрит на звънеца и не спря да звъни, докато не излязохме заедно. Останахме до сутринта с един диджей. Трифон беше истински дивак.“
Генчев описва Иванов като състезател с качества, достойни за уважение: „Той беше непукист, безпардонен и безпогрешно техника. Винаги стоеше отвън в защитата и беше непредсказуем в играта си.“
Личният живот и наследството на Трифон Иванов
Сред близките му беше и дъщеря му Марина Иванова, която на помена каза: „Най-ценното, на което ме научи, е да сме добри хора и да не забравяме откъде сме тръгнали. Да правим всичко за България.“
Любопитен детайл от живота на Иванов е страстта му към джета и дори притежанието на собствен танк, който използвал край Поликраище. Това хоби отразява смелия му и безстрашен характер.
Трифон Иванов остави неповторима следа в българския футбол. Заедно с Илиян Киряков той е част от отбора, който завоюва историческата шампионска титла за „Етър“ през 1991 г. и играе заедно на световната сцена в САЩ през 1994 г.
Смъртта му настъпи след масивен инфаркт в деня, в който трябваше да пътува за контролен мач. Последният му обществен футболен момент бе демонстративен мач на стадион „Ивайло“, където на 50 години отново вкара гол.
Легендарният Христо Стоичков дълго време страдал за загубата на приятеля си и по негово заръка донесъл специални хапчета за отслабване от Америка, които, според разкази, са поставени в ковчега на Иванов по време на погребението му.
